155 години от рождението на Стоян Пенчов Костурков

Панагюрци, оставили следа

Роден е на 14 ноември 1866 година в Панагюрище, в семейството на Пенчо Костурков и съпругата му Цвета. Бащата бил мутафчия /изработвал от козина чували, чулове, торби за зоб, пътеки/, но се занимавал и с търговия на аби, гайтани, шаяци, поради което често пътувал до Цариград – тогавашен център на българския стопанки, просветен и в известна степен – обществено – политически живот, свързан с борбата за извоюване на независима българска църква. Честите му пътувания до Цариград и привилегированото войнишко селище Панагюрище помагат на скромния занаятчия и търговец да бъде любознателен и буден гражданин. Кримската война от 1853 – 1856 година развълнувала всичко будно и съзнателно в поробените български земи и това намирало отзвук в душата му. В такава среда израства Стоян Костурков. Бил е жив свидетел при обявяването на Априлското въстание и на оная щастлива седмица от 20 до 27 април 1876 година, когато „пустите клисурци4 станали „московци“, а панагюрците се възпяват кота „донски казаци“.

Той бил първи братовчед на Райна Княгиня. Десетгодишен преживява заедно с родителите си дните на ужас, съпроводили опожаряването на Панагюрище, Баташките, Перущенски и Брациговски кланета и превръщането на 70 селища в Средна гора в пепелища.

Първоначалното си образование Стоян Костурков получава в добре уреденото второкласно училище в родното си място. След Освобождението той решава да продължи образованието си. Това е времето, когато новоосвободена България се нуждае от интелигентни и образовани хора за изграждането на новата българска държава. Постъпва в Петропавловската семинария с ректор митрополит Климент /светското име на Васил Друмев/. Тогавашната семинария е била елитно училище не само за свещеници, но е давала на възпитаниците си всестранна обща култура.

След завършването на семинарията четири години той учителства в панагюрското четирикласно училище.

През 1891 година заминава за Женева, изучава социални науки и едновременно посещава Юридическия факултет на университета. Двегодишният му престой в свободолюбива Швейцария – родина на референдума – формира политическия му мироглед в духа на демокрацията и политическия живот.

През 1893 година е отново в Панагюрище, вече като директор на панагюрското класно училище. След една година работи като окръжен училищен инспектор в Оряхово и ревностно защитава гражданските и политическите свободи на учителите. Той е един от инициаторите за създаването на Учителския съюз, чийто първи конгрес е през 1895 година. Редактор е и на „Учителски вестник“. Все по-често се среща неговото име в страниците на списанията „Мисъл“ и „Учител“, подписани с псевдонима: Учител Стоян.

През 1902 – 1903 година стъпва в политиката и става член на създадената Радикално – Демократическа партия.

През 1905 година става секретар в Радикалите, която длъжност заема до 1932 година. Години наред води вътрешния преглед на списание „Демократически преглед“.

През 1913 година е избран за народен представител. През 1918 година става министър на Просветата до идването на Земеделския съюз на власт. От 1918 – 1919 отново е министър на Народната просвета. Вече в кабинета на Теодор Тодоров.
Тежко изживява военните погроми след Междусъюзническата война, войната през месец октомври 1916 година с Румъния и Първата световна война. През всичките години от 1905 до 1934 година води издаването на вестник „Демократ“ и успоредно с това е заемал длъжността секретар на Радикалдемократическата партия.

След приключването на Първата световна война главнокомандващия генерал Жеков дава съвет да се повика Малинов, който на 2 май 1918 година създава кабинет с радикалната партия. Този кабинет носи името Малинов – Костурков. Минават три месеца от съставянето на кабинета от поражението при Добро поле. Задачите на този кабинет са тежки и неразрешими, а възможностите – ограничени. В страната цари: умора, изтощение, недоволство. На фронта – колебание, войската- за ожалване, отношенията със съюзниците – цари враждебност, народът издига глас за мир. Истинското и пълно успокоение може да даде само сключването на мира.

С изключение на английския лорд Робърт Сестил останалите съюзници не желаят сепаративен мир с България. На Добро поле поражението е пълно. За десет дни една жива верига от войници от Добро поле тръгва към София, за д потърси от Фердинанд за катастрофата.

От затвора са пуснати Райко Даскалов и Александър Стамболийски да агитират разбунтувалите се войници да се върнат на фронтовите позиции. Мисията на земеделските водачи в лагера придобива характер, нежелан от правителствените кръгове. Даскалов оглавява военното ръководство на въстанието и провъзгласява Радомирската република.

От 1922 – 1923 година е арестуван и осъден като виновник за националните катастрофи на БЗНС.

Този удар трябва да посрещне кабинетът Малинов – Костурков, преговаряйки за примирие със Солун. След сраженията при Владая единодушието, твърдостта и самообладанието на този кабинет се запазват. Той държи на добрите отношения със съседните държави. По отношение на войните провежда политика за мир и споразумение. Стоян Костурков става министър и при цар Борис III до месец октомври 1919 година.

Безкрайно честен Стоян Костурков бил голям враг на корупцията. Ето какво мисли той за нея: „Корупцията е антипод на порядъчността, на честността. Тя е синоним на лъжата, кражбата, разврата, престъпността, закононарушенията. Тя е най-опасна, когато се насажда отгоре. Тогава държавата е престанала да служи на интересите и благото на всички и е станала плячка в ръцете на една група хора. Загубено е онова общество, у което са подронени моралните основи и се е загнездила корупция. Изгуби ли се и вярата в истината правото и законността, останат ли те разменна монета в живота, обществото е на разкапване.“

По случай неговата 30-годишна политическа и културна дейност негови съратници и колеги му правят юбилейно тържество и публикуват в печата възторжени отзиви за неговия морален облик, упоритост и честност. За него писателят Тодор Влайков – негов верен приятел докрай, пише: „Твърд, последователен, изключително дисциплиниран. Другарството му е топло, задушевно и сърдечно. Остава трайно непроменено при всички обстоятелства, при всички превратности в живота. И както сам е казвал за себе си: винаги съм войник на пост.“

Стоян Костурков бил човек с изключителна ораторска дарба. След всяко негово слово възрастните плачели и казвали: „Това е Божий пратеник!“

Като министър на просветата винаги с перо и слово е защитавал всестранните интереси на учителя и училището. Устоявал е на уволненията му – 11 на брой и ежегодни премествания в различни краища а България. Учителствал е в Панагюрище, Пазарджик, Хасково, Враца, Анхиало, Варна, София. Без колебание още през 1907 и 1908 година той застава на страната на автономията и свободата на науката и печели симпатиите на учителските среди.

Бил е министър на железниците, пощите и телеграфите. Бил е министър в 10 правителства.

От 1935 до 1944 година се изказва в защита на Търновската конституция. За последен път е бил народен представител в 26-то обикновено Народно събрание през годините 1945 – 1946.

В книгата си „Спомени и размисли“ той дава своето виждане за всички неправди в политиката преди и след 9-ти септември 1944 година. Смята, че българският народ, уплашен още през 1944 г. от революцията, погълна толкова много животи, носи в душата си робията. И той не може да се отърве от наследеното от вековете робско чувство.

Съгласен е с прокламираните от новата власт идеи, но е против национализацията на фабриките, образуването по насилствен начин на ТКЗС-тата, провежданото задължително участие в „Народен заем на свободата“. Смята за нередно образуването на Отечественофронтовски комитети да решава съдбини човешки. До края на живота му не може неговата гражданска съвест да приеме извършените убийства в държавата след 9 септември 1944 година. Подобни неща сломяват чистата му душа. Умира на 17 декември 1949 година.

Оставя скъп спомен за родно Панагюрище. Той е главният инициатор за благоустрояването на курорта Панагюрски колонии. При пребиваването си в собствената си вила, той дава личен пример за опазването на природата в Същинска Средна гора.

През целия си съзнателен живот Стоян Костурков е полагал неимоверни усилия и нравствена енергия за извоюването на по-голяма социална правда, по-широка народна просвета, политически правдини, по-добър ред в държавата ни. И е служил на народа си с голяма преданост.

Лушка Караянева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.