Панагюрци, оставили следа

Рад Лулчев Дедев е роден на 17 декември 1868 година в Панагюрище. Произхожда от богато и многолюдно семейство. Баща му – Лулчо Делчев Дедев на младини работил като градинар у френския посланик в Цариград. Със своето старание и умение заслужил обичта на своя господар, който при преместването си в Париж го взел със себе си. Оценявайки високо неговата привързаност към земята и цветята, той го изпратил да завърши градинарски курс във Версайските градини на Наполеон III. Спечелил пари, Лулчо решава да се върне в Панагюрище. Тук отваря два хана и създава семейство. След разгрома на Априлското въстание през 1876 година той загубва състоянието си. Жена му умира и той остава сам със седем деца. Принуден е да разпродаде нивите и ливадите си. Семейството му живее в голяма бедност.

Малкият Рад първоначално учи в панагюрското училище, но го напуска рано и отива да учи занаят. През 1881 година Перо Вукосавлеич – търговец от Прага на гайтани и шаяци. Рад тръгва с него и става главен чирак. Той е само на 14 години, но вече е пръв помощник на господаря си, който му поверява цели товари със стока за продажба из цяла Сърбия. В Кращевац работи 4-5 години и Рад постъпва на служба в София. Това се случва непосредствено след Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

От Панагюрище в София се преселва и баща му, който започва да се занимава с цветарство. Рад напуска чиновническата служба и работи заедно с баща си. Двамата правят и поддържат цветните градини на високопоставени личности в столицата. Съдбата среща младия Рад с видния политик Григор Начевич, който оценява градинарските заложби у него и решава да му помогне. Успява да му издейства стипендия от Народното събрание. Средствата му дават възможност да замине на градинарски курсове в Чехия. По настояване на Начевич, с помощта на втора стипендия, Рад завършва курсовете на Дитрих за венци и букети.

През 1897 година Рад Дедев се връща в България и прилага н практика придобитите в Чехия знания. Неговите умения и трудът му са високо оценени и през 1901 година става лектор във Военното училище, където преподава градинарство и цветарство.

През 1908 година се закрива кадетския корпус при военното училище, но учениците му, вече действащи офицери, не забравили неговото добро отношение към тях, продължавали да се обръщат към него с думите „благи учителю“.

След като напуска Военното училище, на Дедев е поверено преустройството на Павловския държавен разсадник. Тук той облагородява с изпитани и донесени от Чехия калеми хиляди диви овощни дървета. През 1912 година българските държавни железници имали наложителна нужда от залесяване на срутващите се насипи край линиите.

Дедев организира 18 разсадника за плодни дръвчета за цялата страна. И за 9 години пустите и голи до тогава гари се превърнали в малки паркове, а някои вече имали и кокетни градини пред тях.

През 1923 година Рад Дедев напуска държавната служба и се заема с организирането на частни стопанства. През 1931 година Панагюрската лятна детска колония е във възход. Дедев прави парично дарение на общината на стойност 500 хиляди лева и основава фонд за вечни времена на негово име. Волята му е парите от този фонд да бъдат изразходвани за нуждите на бедните, но даровити деца, родени в Панагюрище чрез покупка на необходимите дрехи и учебници, както и за изпращане на някои от тях за обучение извън Панагюрище. Грижата и задължението за откриването на талантливи деца са поверени на специално сформиран за тази цел комитет. Общината взема решение да нарече на негово име един от кварталите в Панагюрище около мястото на родната му къща. Уведомява го писмено за това решение благодари за дарението и го моли да предостави своя портрет в общината, който да бъде увеличен и поставен във всички училища в града.

Наред с това Панагюрската лятна колония, превърнала се до този момент в прекрасен курорт, с писмо 142 от 28 октомври 1932 година го кани да дойде на Колониите, за да си избере място за вила и градина.

Така Рад Дедев идва на Панагюрски колонии, за да създаде тук един райски кът. Почти със собствен труд, благодарение на богатия си градинарско опит, той култивира дадения му парцел. Прави тераси, между които прокарва пътеки. На тях отглежда малинови и къпинови храсти, касис, ягоди, като всичко наоколо е осеяно с плодородни дръвчета. Някои от сортовете са донесени и аклиматизирани за пръв път в България.

Изгражда стъпаловидно няколко малки водни басейни, които зарибява. Цветната му градина изненадва посетителите с разнообразието на видовете цветя в нея и красиво оформените алеи.

Рад Дедев се жени за чехкиня, от която има три деца – две дъщери – Хермина и Радка и син Григор. Всичките му деца са родени в България и неговите потомци са емоционално свързани с Панагюрски колонии.

За да видят красотата на този райски кът, освен летуващите, тук идват хора от много краища на България, за да се насладят на създадената от Рад Дедев невероятна красота.

Тук, на възвишението в северния край на парцела, той изгражда параклис приживе, който да бъде неговото вечно жилище. През 2000 година по идея и със средства на АД „Асарел – Медет“ и потомците му, на същото място е изграден параклис, носещ името на Свети Иван Рилски – най-известния и почитан български светец – отшелник, създател на Рилския манастир. Осветен е на 19 август същата година.

Рад Лулчев Дедев умира през 1935 година. Изпълнено е желанието му да бъде погребан в Панагюрски колонии. Споменът за него е жив у всички летували и посещавали този земен рай. Повече от 85 години те свързват Колониите с неговото име.

Лушка Караянева