Услугата за вас днес ще е безплатна. Това чух в офиса на млад майстор в Панагюрище малко преди Коледа, когато отидох да си взема уреда и да си платя. Помислих, че не съм чула добре, но на учудването ми последва същия отговор с обяснението: Всеки ден на един клиент изпълнявам услугата, без да го таксувам.
Изумлението ми бе пълно. Гледах объркано леката усмивка на младия човек отсреща и не знаех какво да отговоря, дари, признавам си, не знаех какво да мисля. Това ми се случваше за първи път в Панагюрище.
От разговора с младия майстор разбрах, че това е негова практика от години. „Това знам от старите майстори“, но вече се чудех дали все пак това не е вълшебството на Коледа.
Услугата, която бях поискала бе свързана с високотехнологични умения, но се оказа, че тук се прилагат едни принципи, за които бях чела само в книгите и за които бях убедена, че са отдавна забравени. За добротворство, за грижовност, за човещина, с други думи – за липса на алчност и печалбарство.
А човекът така си изкарва прехраната от доста време. И видимо печели не зле. Едновременно с това видях спокойствие и удоволствие от работата. Видимо майсторът има успехи и клиенти не му липсват. Нещо повече – убеждение, че малките жестове носят успехи. Колкото по-често мислиш за пари, толкова по-трудно идват те при теб. И влизаш в една спирала на недоволство от себе си и от света наоколо. А човекът, който прекрачва прага та работилницата ти, също има нужда от пари, но и от внимание, от уважение …
Все още съм поразена от случката. И досега тя ми носи вяра, че нещата все още не са съвсем загрубели и опростачени. Разбира се, грубостта я виждаш на всяка крачка, безпросветността те удря като камшик от близо и далече. На моменти имаш чувство, че в магазина или в ресторанта те чакат да си оставиш парите и да си излезеш …
Та затова, изумлението ми беше пълно, но напълни душата ми с благостта на надеждата.
Вестник "Време 2001" - Панагюрище - новини от региона на Средногорието 