Балканските войни и паметниците на признателност в Панагюрище

Доц. д-р Атанас Шопов

Добре известно е, че в хода на освободителните борби през ХІХ в. нито един от балканските народи не успява да довърши националното си обединение. В съдбовните часове винаги се намесват Великите сили, за ограничат – в интерес на собствените си планове – териториите на освободените и възстановени държави и не допускат прекомерното накърняване интересите на султана. Ето защо в началото на ХХ в. пред всички балкански народи обективно продължава да стои задачата за завършването на националното обединение, което става актуално и назряло, че се обсъжда открито в Европа.

В тази поредица от развитието на българското общество, значително място в новата ни история бележат Балканските войни, трасиращи пътя за националното ни обединение… Българският народ е обхванат от патриотичен подем. Мобилизирани са над 607 000 българи. На 5 октомври 1912 г. започва Балканската война. Те са резултат от несправедливото разрешаване на националните въпроси на Балканите, и особено  българският. В тях се включват стотици хиляди българи от всички краища на нашето отечество. Споменът за тях е възкресен в редица изследвания и възпоменателни паметници. Сред плеядата самоотвержени борци се нареждат и панагюрци. През годините въпросът за участието на панагюрци във войните за национално обединение не стихва. Вълнението и интереса са големи. Това спомага постоянно за откриване на имената на загиналите панагюрци в тях, което допълва националния списък. Ако обърнем внимание на цифрите ние установяваме едно изясняване на имената на личностите загинали за свободата на Родината. Според статистиката направена от Г. Гемиджиев в Балканските войни загиват 106 души, 243 в Първата световна война и 38 войници и офицери, чиято година и място на смъртта не са установени. Ил. Дейков съобщава за 82 души в Балканската война и 216 в Първата световна война и 65 загинали с неустановена година и място на смъртта. В параклиса „Св. Йоан Златоуст” в Панагюрище са изписани общо имената на 316 панагюрци загинали във войните за обединението на България. В мемориала на площад „Цар Освободител” в града са увековечена паметта на 381 герои. Известни са имената и на редица участници в Македоно-Одринското опълчение. Така че във войните за национално обединени загиват около 390 души от Панагюрище. Към жертвите дадени в Балканската война е и капитан Атанас Шопов загинал през 1912 г., така че жертвите в Балканските войни стават 107 души. Ако направим класификация на загиналите воини по званията им, те се разпределят както следва:

Офицери – 22;

Офицерски кандидати – 2

Подофицери – 42

Санитарни подофицери –2

Юнкери – 1  

Фелтфебели – 3

Вахтмистър – 1

Канонири – 3

Ефрейтори – 18

Редници – 295

Електотехник – 1

Кратката статистика показва, че всички са грамотни, с високо и специално образование.

Като израз на преклонение пред техния подвиг се въздигат войнишките паметници. Те съхраняват спомена за подвига и саможертвата, изобщо на българите във войните за национално обединение (1912 – 1918).

Целта на настоящото съобщение, без да претендира за изчерпателност, е да разкрие съдбата на паметниците на признателност в Панагюрище, посветени на героите от войните за национално обединение (1912 – 1918).

Парад в Панагюрище, 1925 г.

В процеса на неговото въздигане се открояват няколко периода. Първият период (1925 – 1932) е свързан с реализирането на идеята за построяването му. Поводът никак не е приятен, защото е свързан със събитията от 1925 г. (“червеният” и “белият” терор). Вследствие на деветоюнския преврат 1923 г. в страната се разразява остра борба, която често се води с оръжие в ръце. В сраженията в Панагюрския край, между четата на Йордан Кискинов и войници от Шеста пехотна Търновска дружина, в района на с. Кръстевич загиват двама войници, като редник Димитър Василев Стоянов е погребан в Панагюрище. Това дава повод на военните от Шеста дружина да инициират събирането на средства за построяването на възпоменателен паметник на загиналите войници. Строежът на паметника е завършен. Предстои откриването му на 25 октомври 1925 г. Обаче поради усложнения по българо-гръцката граница освещаването му е отложено. Монументът е направен от мрамор, висок е около 5 м. и е поставен върху  три стъпала в квадрат. На паметника са поставени плочи с позлатен надпис, както и изобразените ликовете на двамата загинали войници от Шеста Търновска дружина. На четирите страни са изписани следните текстове:

„От чиновете на 6-а Търновска дружина, родолюбивите Панагюрски граждани и Панагюрското благотворително дружество в София „Оборище”

„Умреха славно, за да живеят в душите и сърцата ни” Следват портретите им.

„От 6-а пехотна Търновска дружина редник Стоянов Димитър Василев от с. Пейкйовци Трънско, убит на 11 юни 1925 г. при с. Османово (б.м. – Кръстевич) Пловдивско”.

„Редник Лапев Борис Илиев от с. Цървеняни Кюстендилско, убит на 7 юни 1925 г. южно от върха Богдан”.

„Смъртта за отечеството е сладка.”

Паметникът е издигнат в центъра на Панагюрище – срещу околийското управление. На 31 октомври в Панагюрище пристигат войници, офицери и военна музика за тържественото му освещаване. То се извършва от пет свещеника на 1 ноември 1925 г. В присъствието на множесто народ. По време на церемонията реч произнасят подполковник Иван Дипчев, ръководител на дружината и председател на Панагюрското дружество “Оборище” в София и поборниците Павел Шопов и Атанас Джунов.

Войнишкият паметник – Горна чаршия

Поводът за неговото построяване предизвиква редица спор и дискусии сред панагюрската общественост. Постепенно това води до втория период от изграждане му. Той обхваща времето от 1932 г. до неговото демонтиране през 1961 г. През 1932 г., по време на управлението на Народния блок (1931 – 1934) започва процедурата относно неговото бъдеще. В началото на 1933 г. е готова сградата на Българска земеделската банката, клон Панагюрище. Паметникът попада в района на банката и не се вписва в допълнителното оформление. Това налага неговото преместване. За тази цел управата на банката изпраща писмо с вх. № 862 от 2 май 1933 г., с което мотивирано предлага неговото преместване и готовност да го финансира в размер на 6000 лв. Общинската управа в Панагюрище предлага две решения: първото, паметника да бъде преместен в двора на поделението на 6 дружина в София и второ, при оставането му в града да се монтира на „Горната чаршия” срещу магазина на Димитър В. Цолов или на площада при Атанас Ст. Цоцорков. Поставя се и условието: да се „избият сегашните му надписи… и се пригоди така че да припомва за падналите български войници – Панагюрски граждани в борба за отечеството през двете войни”. Окончателното решение е взето на извънредната сесия на Общинския съвет от 13 юни 1933г., че със средствата, които дава Българска земеделска бака – Панагюрски клон, „да се вдигне и постави (паметника – б.м.) на Горната чаршия”, като се спазят приетите изисквания. А с писмо № 3272 от 4 юли 1933 г. е информиран и Пловдивския окръжен управител.

Председателят на Панагюрското благотворително дружество “Оборище” в София ген. Иван Дипчев и управляващата политическа формация приемат паметника да бъде преместен и променен надписа. А ликовете на загиналите войници от Шеста Търновска дружина са заличени. На паметника се поставя нов текст, който възкресява паметта на загиналите панагюрци  за отечеството в Балканските войни и в Първата световна война:

  1. От южната страна – “На падналите за родината панагюрци”;
  2. На западната страна текст – “От чиновете на 6– та Търновска дружина, родолюбивото панагюрско гражданство и Панагюрското благотворително дружество в София”.

Преместен на “Горната чаршия” (сега площад “Цар Освободител”), и така изграден войнишкият паметник става място за почитане и поклонение на загиналите панагюрци във войните за национално обединение.

В началото на 50-те години на ХХ в. отново се подема дискусия относно същността на Войнишкия паметник. Начева периодът за неговото премахване. Така през 1951 г. Околийският народен съвет в Панагюрище взема решение за неговото разрушаване (без да се отчита това, което е направено през 30 –те години на ХХ в.), поради първия повод за издигането му през 1925 г. В Записка на Околийския народен съвет, служба “Наука, изкуство и култура” № 3456 от 28 септември 1951 г. решението за разрушаването му се потвърждава и с приложение към нея се изпращат 6 бр. снимки до Комитета за наука, изкуство и култура, отдел “Изкуство” – София.

Минават години, мнението за разрушаването му е поддържано. Изпратено е писмо до отдел “Култура” на Комитета за наука, изкуство и култура. На 9 декември 1960 г. Съветът за опазване паметниците на културата решава паметникът на “Горната чаршия” да бъде демонтиран и да бъде заличен от списъците на паметниците на културата. В кореспонденцията на Околийския народен съвет се описват причините за създаването на паметника и поводът за неговата промяна, като изрично е подчертано, че е посветен “На падналите за Родината панагюрци…” След това заключение следва парадокса, че при това положение “…въпроса с паметника е уяснен. Не е построен в памет на загиналите панагюрци, а е издигнат да напомня за кървавите дни през 1925 г.” Естествено, за това заключение в онези времена си има причина – на неговото място “да се издигне паметник увековечаващ геройския подвиг на Септемврийци от 1923 – 1925 г.”. Това решение е взето единодушно и с подпис в комисията на партизанин от четата на Йордан Кискинов. Само този факт е достатъчен, за това какво ще бъде окончателното решение на Градския народен съвет през 1961 г.    Явно паметникът e демонтиран в началото на 1961 г.  Така след десет годишно настояване на Околийския съвет паметникът е демонтиран.  Видно и разумно е, обаче, че с годините на това място не е издигнат паметник на загиналите в периода 1923 – 1925 г.

Къде се губят следите на демонтирания паметник? Последното известие за неговото “домуване” е пред портата на къща-музей “Райна Княгиня”. След което първият войнишки паметник изчезва, вероятно в изкопните канализационни работи на улицата.

През 2005 г. настъпва времето за възстановителния период както и пространственото оформление  на Войнишкия паметник на площад „Цар Освободител” , на мястото където се е издигал старият монумент в града. Той е става част от мемориалния комплекс, където са записани имената на панагюрци загинали в Балканските войни (1912-1913), Първата световна война (1914-1918) и Отечествената война (1944-1945).

“Св. Йоан Златоуст”

Преклонението пред подвига на загиналите във войните за национално обединение  в Панагюрище е високо и много чувствено. Наред със съществуването на войнишкия паметник в града, населениeто въздига и параклиси в памет на подвига и саможертвата на панагюрци. Един от тях е храм-паметникът “Св. Йоан Златоуст”, посветен на “героите светци дали живота си във войните през 1912/13 и 1915/18 год.”. Инициатор за въздигането на храма е Православното християнско братство “Св. Йоан Златоуст”. Средствата за построяването му са набрани от дарения. От възпоменателните плочи в параклиса ние установяваме: първо, неговите строители и второ, спомоществователите на това родолюбиво дело.

Технически ръководител на строителството е инж. Николай Влъчков и строители Никола Поптолев, Лука Солаков, Кирчо Г. Кирчев и др. Храмът е въздигнат 1929 г. Обаче, за окончателно завършване на храм-паметника, предвид неговото предназначение са необходими цели 27 г. Така че през 1956 г. той е готов, което е видно от надписа на едни от възпоменателните плочи. На тях е отбелязано, че са изработени през 1956 г. от Йордан Славов Кунчев от с. Красен, Русенска околия и Стефан Вълков както и художниците Мильо Балтов и проф. Стефан Иванов. На плочите са изписани имената на 316 панагюрци загинали във войните за национално обединение  през 1912 – 1913 г.; 1915 – 1918 г. Сред крупните дарители се открояват църквата “Св. Георги”; Министерството на войната, Популярна банка – Панагюрище; Христо Докузанов; братя Кръстьо, Стоян и Тодор Лулчеви Руйнекови; Иван Събков. Общо изписани са 43 (организации и личности), като са споменават “и всички граждани от гр. Панагюрище и панагюрци живущи в гр. София, Пловдив и Пазарджик”. С доброволни дарения става и изписването на иконите в параклиса.

От това кратко изложение и „суха статистика” могат да се направят някои изводи:

  1. Войните са следствие както от нерешените национални въпроси на Балканите през ХІХ в., така и от тяхното все по-голямо задълбочаване от комбинациите на Великите сили.
  2. Поривът на всички българи за обединение е огромен и с възторг приемат възможността за неговото реализиране чрез война.
  3. Паметникът е знак, включително и войнишките, оставен за поколенията и бележи частица от нашите превратни събития, от които трябва да се учим, защото са част от историята ни.

Материалът е публикуван във вестник „Време“, 33/2012 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.