Началото постави Левски с цел: с една обща революция да се направи преобразование на сегашната държавна, деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република.

В четвърти революционен окръг, с център Панагюрище апостолът Панайот Волов с помощници Георги Бенковски, Георги Икономов, Тодор Каблешков и Захари Стоянов успяват да създадат организация, която кара хората да произнасят страшни думи пред пищова и кръста, плачейки от радост, усетили величието на саможертвата в името на свободата.

В бунтовните априлски дни на 1876 година школото затваря врати и праща даскала по народни работи. Духът на свободата у обладал сърцата на обикновените орачи, ратаи, сарачи и търговци.
Потайно Оборище отваря пролетни обятия и приютява смели делегати, които запяват:
„Боят настана, тупкат сърца ни!”

За тези делегати летописецът на Априлската епопея Захари Стоянов по-късно ще напише: „Моите оборищенски депутати са ангели, най-честите, най-идеални личности измежду народа, за които единствените възнаграждения бяха грозната бесилка и заптийския камшик”.

Българското учителство може да се гордее, че между 64-те делегати на Оборище 16 са учители. Официално се посочва, че учителите са 13, а Теофил Бейков – учителствал 13 години в Калугерово; Никола Караджов от Клисура учителствал в Пловдив и Петър Горанов – учител в Батак, тъй като в годините преди въстанието са били търговци, се причисляват към групата на търговците. В съзнанието на народа ни и тримата са се утвърдили като учители – революционери и с основание може да се смята, че са делегати на Оборище – по професия учители. Освен това и поп Груйо Бански, заклел оборищенските делегати, известно време е бил учител.

На 13 април 1876 година се открива Първото Велико народно събрание и на него са присъствали учителите: Панайот Волов от Шумен – главен апостол на Четвърти революционен окръг; Теофил Бейков – делегат от Калугерово; Найден Попстоянов – от Копривщица; Никола Караджов – от Клисура; Генчо Динчев – делегат от Елешница; Иван Соколов – делегат от Пазарджик; Искрьо Мачев и Георги Нейчев – делегати от Панагюрище; Георги Станчев – делегат от Славовица; Стоян попов – делегат от Пещера; Петър Горанов – делегат от Батак; Сава Попевстатиев – от Стрелча; Танчо Стоянов от Старо Железаре; Георги Чолаков – делегат от селата в Разложко; Брайко Лулчев от Тополи дол и Ганчо Попниколов – делегат от Сопот.

Шестдесет и четирите представители на Оборище са били напълно грамотни хора, а между тях учителите са били най-будните и начетените.

От общо 34 оборищенци, които са имали лични връзки с Васил Левски, 6 са учители: Найден Попстоянов, Иван Соколов, Искрьо Мачев, Ганчо Попниколов, Генчо Дивчов и Петър Горанов.

Трима от делегатите – учители: Панайот Волов, Найден Попстоянов и Иван Соколов са били известно време емигранти във Влашко и в други страни. С най-богата и продължителна революционна дейност са Панайот Волов – член на БРЦК, Иван Соколов – участник във Втората българска легия в Белград и в Трета и Четвърта опълченски дружини в състава на руската армия и Найден Попстоянов.

Colorize project

Само един от 64-те делегати – учителят Никола Караджов не е бил член на революционния комитет, който го избира. Караджов е бил активен член на комитета в Пловдив, но през април 1876 година се връща заедно с брат си Харалампи Караджов в родния си град и клисурци го избират не само да бъде делегат на Оборище, но и да ръководи въстанието. Никола Караджов бил избран в 12-членната комисия, която заседавала в Панагюрище и определила денят за избухване на въстанието. На 20 април той бил в Копривщица и преподписал Кървавото писмо на Тодор Каблешков.

„Бях очевидец, когато се извърши всичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура да направя същото.”

Останалите 15 учители – делегати са били членове на революционни комитети, а Панайот Волов – апостол; Генчо Динчев – председател на комитета в Тополи дол; Ганчо Попниколов – секретар на комитета в Сопот; Стоян попов – председател на комитета в Пещера и Петър Горанов – председател на комитета в Батак.

От всички девет души делегати на Оборище, загинали в Априлското въстание, пет са учители: Панайот Волов, Найден Попстоянов, Никола Караджов, Сава Попевстатиев и Теофил Бейков. В съзнанието на народа последният остава като голям патриот – герой. Ето как Константин Величков описва гибелта на Теофил Бейков:
„В пловдивския затвор се разчу, че доведените били баща и син и не остана никой, който да не ги ожали. Никога може да не бяхме изпитвали по-потресающо впечатление. Мисълта за тоя баща, осъден да води на смърт собствения си син, да присъствува безпомощно на агонията му, покърти ни всички.
Много време по-сетне узнах, че осъдените не били баща и син, а чичо и внук. Болки като тия, които е изтраял тоя човек, могат само да се чувстват. Кой би успял да ги изкаже с думи? Детето не е преставало да плаче, а нещастният Теофил, като не е имал как да го утеши, казвал му: „Не бой се, синко, лесно се умира!” На другия ден ги заведоха в Пазарджик, където ги бяха обесили един до друг, на ъгъла на една къща.”

По най-зверски начин е бил убит учителят – делегат от Стрелча – Сава Попевстатиев. На 2 януари 1878 година тъмничарите в Пловдив го извели пред затвора и извадили очите му, за да не може да види руските освободители. И го доубили. Мъченически завършили своя живот Найден Попстоянов и Никола Караджов.

Чрез своя величав подвиг учителите – делегати на Оборище загиват, написали с кръвта си Априлската епопея. Останалите 11 живи, дочакали свободата. Техният живот, учителска и революционна дейност сега и в бъдеще остават вълнуващ пример за саможертва в името на свободата.

Лушка Караянева