100 години от смъртта на акад. Атанас Петров Шопов

Доц. д-р Атанас Шопов, Исторически музей – Панагюрище

Името на Атанас Петров Шопов се нарежда сред „Строителите на съвременна България”. Той е роден на 18 януари 1855 г. в Панагюрище. Направил първите стъпки в образованието си в родния град, Шопов има възможност да учи по-късно във Военномедицинското училище в Цариград.

Последователността и стремежът на Шопов да работи за българската национална кауза проличават още по време на учението му в Цариград, като дописник на българските вестници и активен участник в дейността на Българското печатарско дружество „Промишление”, образувано в Цариград през 1870 г. по идея на П. Карапетров. Той помага за разкриване на зверствата при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. А. Шопов участва в Руско-турската война от 1877-1878 г. По-късно завършва право в Петербург и специализира в Париж и Виена.

Високото образование на Шопов му вещае добра кариера като юрист. Обаче като апелативен съдия в София, той работи кратко време. След това редактира в. „Отечество” от неговото основаване. Като редактор на органа на Консервативната партия, той се задържа около шест месеца, тъй като постъпва на работа в Българската екзархия в Цариград. Неговото назначаване в Екзархията не е изненада, защото вече е показал, че е достоен за това с делата си.

Екзарх Йосиф

Задълбоченото познаване на националните проблеми на Балканите от А. Шопов и в този контекст тежненията, които стоят пред българите, са оценени високо от екзархийските дейци и българските държавници.

Атанас Шопов е човек с познания, „трудолюбив, тих и постоянен, умен… патриот, такъв с една реч от какъвто се нуждае Екзархията предвид на въпросите, които има да решава”. Това откриваме за него в препоръката на д-р Г. Вълкович до екзарх Йосиф. От краткото изложение за неговите качества ние научаваме, че назначаването му в Българската екзархия не е изненада. Екзархийската дейност има патриотични подбуди с явна народностна насоченост и се нуждае от хора с дипломатически усет и правни познания. 

Българската желязна църква „Св. Стефан“

Така Шопов има възможност да се включи във вихъра на политическите събития на Балканите. Като главен секретар на Българската екзархия (1884-1897), български търговски агент (1897-1909) и пръв генерален консул в Солун (1910-1912), се сблъсква с изключителните трудности, пред които е изправена българската дипломация за решаване на противоречията, заложени на Балканите вследствие политиката на великите сили.

Атанас Шопов записва трайно своето име в книжовното научно поприще. За тази негова научна дейност той е избран за редовен член на Българското книжовно дружество през лятото на 1884 г. (преименувано по-късно в БАН).

Свои трудове той издава на френски език, като ги подписва с псевдонима „Офейков”, а някои от кореспонденциите поместени във в. „Марица”, Шопов подписва с псевдоним „Дреновина”.

През 1915 г. А. Шопов е избран за член на Книжовния комитет при Славянското Благотворително дружество в България, чиито председател е Стефан С. Бобчев.

Приноси на Атанас П. Шопов

  • Полага голямо усърдие за културното издигане на българите.
  • Отразява османските безчинства при потушаването на Априлското въстание през 1876 г.
  • По отношение борбата на българите в Македония, Шопов дава следните сведения в трудовете си и дипломатическата преписка: борба за новобългарска просвета; борба за църковна независимост; борба против асимилаторската политика на Цариградската патриаршия и против домогванията на великосръбските и великогръцките амбиции.
  • Чрез многобройните си изследвания доказва научно преобладаващия български характер на Македония.
  • Като дипломат и общественик А. Шопов дава ценни сведения на българското правителство за отстояване на Съединението от 1885 г.
  • Сведенията, които изпращат търговските агенти, включително и А. Шопов, допринасят за осветляване на дейността на правителството при отстояването на независимостта.
  • В началото на ХХ век Шопов се оформя като един от дипломатите, познаващи най-добре политическата конюнктура на Балканите. За тази цел той съветва, твърде аргументирано, българското правителство за политически компромис по време на Балканската война, който се явява в полза на България. За съжаление, политическият максимализъм надделява и води след себе си големи беди за България.

Атанас Шопов умира на 7 април 1922 г. в София. Във връзка с неговата смърт в. „Мир” помества статия за живота, книжовната и обществената му дейност. „Шопов – пише авторът на статията – служи с преданост и себеотрицание, каквито виждаме у онова наше поколение, което израстна и се оформи през епохата на нашето Възраждане…”.

Списание „Славянски глас” също помества статия за неговия живот и дейност, в която се отбелязва: „Атанас Шопов беше колкото усърден и неуморен, толкова скромен общественик и писател. И той е един от последните мохикани от дейците на пълното ни Възраждане…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.