Лушка Караянева

Поради предателство решението на Оборищенското събрание да избухне въстанието става достояние на турците. Първата пушка пуква на 20 април в Копривщица. За случилото се тодор Каблешков веднага пише и изпраща до организаторите на въстанието в Панагюрище своето прочуто „Кърваво писмо”.

В същия момент, в Тутевата къща в Панагюрище, апостолите пишели прокламации до всички селища на Четвърти революционен окръг, в които съобщавали за предстоящото въстание. Райна Княгиня дошивала знамето. Като разбунен кошер се подготвял малкият градец за предстоящите боеве. Стари, млади и деца участвали в тази подготовка. Като стрела летял на своя кон към Панагюрище Никола Салкин, за да донесе вестта, че в Копривщица въстанието вече е обявено.

Веднага след прочитане на „Кървавото писмо” апостолите с пушечни изстрели обявяват началото на въстанието. Вълнението сред жителите на града е неописуемо.

На 22 април става тържественото осветяване на Главното въстаническо знаме. Било ден четвъртък.
Рано сутринта на този ден забили камбаните на двете църкви. Към Хаджилуковата къща, в която заседавало Привременното правителство се стичали жителите на Панагюрище. Улиците били изпълнени с развълнувани хора. Жените кичели със цветя и здравец въстаниците. Главното въстаническо знаме, ушито от Райна Попгьоргиева било положено на маса, пред която застанали 15-те свещеници от панагюрската енория, начело с поп Груйо Бански. Облечени с църковни одежди, с кръстове и кандилници в ръка те се готвели за предстоящия ритуал. Бенковски с въстаническа униформа и впечатляващо оръжие застава срещу тях. До него отдясно е определен за байрактар Крайчо Самоходов, който развълнуван очаквал да поеме знамето. Тук са и военните комисари или военният съвет с хилядника Павел Бобеков. Множество народ прииждал и изпълвал улицата и двора на Хаджилуковата къща. Всички свалят калпаците и навеждат глави пред знамето. Започва тържествената церемония по осветяването му. Зазвънява гласът на Груйо Бански, заклел до преди дни оборищенските делегати.

Прозорливият Бенковски разбира колко важен е този момент за въстаниците и нарежда знамето да бъде пренесено през целия град. Викове „Да живей!” се носели отвсякъде. Развълнувана учителка Райна застава пред Бенковски с думите: „Войводо, както сама съм шила знамето, така сама искам да го понеса! Искам да бъда в редовете на войниците!“ Точно това е искал и Бенковски, разсъждавайки какъв пример ще даде на въстаниците една млада девойка. Нарежда да доведат кон за нея, на който тя да развее знамето. Виждайки качената на кон Райна от устата на изумените панагюрци се изтръгват думите: „Вижте, Райна Княгиня! Същинска Княгиня!” В този момент безкрайно щастливите и радостни панагюрци, и то не само от наивност, са вярвали, че с обявяването на въстанието, свободата е дошла, че ще имат българско царство, начело с Бенковски. А може ли царство без княгиня?

Толкова голямо е било страданието, толкова неудържимо е било желанието за свобода на присъстващите на осветяването на въстаническото знаме панагюрци, та не спирали виковете: „Честито ни царство!” Така се поздравявали един друг очевидците на това незабравимо събитие.

Но до българското царство имало още време. Тържественото осветяване на знамето с думите „Свобода или смърт” и последвалото шествие начело с него остава един вълнуващ, неповторим и незабравим миг за панагюрци. Те безкрайно се радвали на байрактарката, виждайки довчерашната тяхна учителка като княгиня. Но княгиня, избрана от народа, родена не сред злато и коприна, а сред барутен дим, килим от цветя и камбанен звън. В нейно лице жадните за свобода хора виждали една необикновена княгиня, вдъхваща сила и надежда на въстаниците. Виждали в нея събудена от петвековен сън България.

Тържествената процесия минава покрай църквата „Свети Георги”, след това през площада и спира пред църквата „Света Богородица”. Пред тази църква вождът Бенковски и Привременното правителство, начело с Павел Бобеков приемат парада на знамето и въстаническата войска, след което маршът на знамето продължава към долната част на града и се отправя към стрелчанския път. Спира на ливадата под манастира „Света Петка”. Тук Бенковски произнася тържествена реч, с която още повече въодушевява въстаниците и събраните граждани.

От това място шествието са отправя към шосето за Пазарджик и спира на местността „Мрамор”, където посреща с изстрели идващия откъм Пазарджик новоназначен мюдюрин, когото убиват заедно с придружителите му. Тук отново Бенковски държи вдъхновен реч, в която излага своя план за формиране на Хвърковатата чета. Въстаниците започват масово да се записват в редиците й.

Оттук знамето се връща обратно в Главната квартира на Привременното правителство. То е приковано на дворната врата и се вее през десетте дни на Панагюрската република.

Като символ на зараждащата се българска държава се охранява от двама въстаници, въоръжени и готови за защита на тази светиня.

Останалите хора тръгват организирано да копаят окопи за предстоящите боеве.