Гледаме постановката „Тютюн“ на панагюрска сцена

На  29 април  от 19 часа в Театъра  Дом-паметник в Панагюрище зрителите ще могат да се насладят на прекрасното представление по романа на Димитър Димов „Тютюн“. 

Представление, което се помни и вълнува!

„Тютюн“ е една от 10-те любими книги на българите, според тв формат „Голямото четене“. Димитър Димов (1909-1966) пише романа в Пловдив, където е доцент в Аграрния университет. Ветеринарен лекар с блестяща академична и научна кариера, той е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ, София и автор на над 20 научноизследователски труда в областта на ветеринарната медицина.

„Тютюн“ има нелека литературна съдба. Забележителна панорама на времето, когато България се намира в германската зона на влияние, романът, публикуван за пръв път през 1951 г., разглежда въпроса за самотата на личността и натиска на капитала върху нравствените устои на човека. Още на следващата година е заклеймен в дискусия на Съюза на българските писатели за „проводник на западно влияние“ и политически „неправоверно“ съдържание. Въпреки поздравителната телеграма от тогавашния министър-председател Вълко Червенков, казионната критика, под предводителството на Пантелей Зарев, оказва натиск върху писателя да промени текста. Така се ражда втората редакция на „Тютюн“ (1954), допълнена с герои в стила на господстващия тогава „социалистически реализъм“ (1955). Десетилетия наред в тоталитарна България се разпространява само тази официална версия на романа. Първоначалният му вариант е публикуван отново, благодарение на наследниците, едва през 1992 г. „Тютюн“, преведен на над 30 езика, продължава живота си и на филмовия екран в едноименния филм на режисьора Никола Корабов и оператора Въло Радев от 1961 г.

70 години след излизането на романа и 60 години след премиерата на филма, оригиналният „Тютюн“ оживява за пръв път и на българската театрална сцена във Варна с драматургичния вариант на Юрий Дачев, изграден върху литературния оригинал.

„С пълното съзнание, че се намирам в един чужд свят, се опитвам да взема от него онова, което мен ме вълнува и колкото и да звучи нескромно, по някакъв начин да преведа на театрален език, да подготвя за театрална постановка една литература, която носи в себе си скрита драматургия, но не достатъчно категорично. Искам да благодаря за доверието към мен на Теодора Димова – самата тя прекрасен писател и драматург, защото след „Поручик Бенц“ тя за втори път ми разрешава да работя върху текст на баща й Димитър Димов. Театралната версия започва много по-късно от романа, т.е. пътищата на Борис и Ирина не са разгърнати в тяхната последователност. Действието започва от срещата им в София, когато те, увлечени в своите амбиции, вече са попаднали в един друг, не техен свят. Да се концентрира в тази посока историята, да се намерят пресечни точки в сценичните срещи между героите, за да се постигне едно сгъстено действие – това е нещо, което театърът иска, за разлика от белетристиката, която има силата да се разгръща спокойно, нашироко“, споделя Юрий Дачев.

Режисьорката Бина Харалампиева извежда на първо място в „Тютюн“ разпада на личността. „Ние се фокусираме върху основната тема – изследването на човека в извънредни обстоятелства, в условията на Втората световна война. Войната дава своето отражение и макар усещането за нея да не е толкова непосредствено, целият сюжет е изграден върху постулата, че светът е разяден от войната. Хората изглеждат сякаш урочасани от онези зли страни, които се таят дълбоко в човешката душевност – властта, парите, алчността, стремежа да владееш и манипулираш хората около теб, амбицията да притежаваш все повече и повече. „Светът не е измислен по друг начин, освен с пари“, както гласи една великолепна реплика в нашия вариант на „Тютюн“. Мечтата да властваш над другите, също е могъща амбиция и също разяжда човека отвътре.

Тютюн

от Димитър Димов

Драматургичен вариант Юрий Дачев

Режисьор Бина Харалампиева

Сценография и костюми Свила Величкова и Ванина Цандева

Композитор Асен Аврамов

Фотография Росен Донев

Плакат Славяна Иванова

В ролите:

ИРИНА – Диана Димитрова

БОРИС МОРЕВ – Калин Врачански

СТЕФАН КОСТОВ – Пламен Димитров

ПЕТЪР СПИРИДОНОВ (ТАТКО ПИЕР) – Свилен Стоянов

МАРИЯ – Христина Джурова

ФОН ГАЙЕР – Стоян Радев

Г-ца ДИТРИХ – Веселина Михалкова

ЛИХТЕНФЕЛД – Валентин Митев

ПРАЙБИШ – Николай Кенаров

ЗАРА – Александра Майдавска

БИМБИ – Николай Божков

ПАВЕЛ МОРЕВ – Ивайло Иванов

КРИСТЕЛО – Юлияна Чернева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.