Панагюрското златно съкровище отново в Панагюрище – eдна сбъдната мечта

10 години от откриването на Зала трезор на Панагюрското златно съкровище

16 април 2012 г. – вторият ден на Великден (Светли понеделник) – ден, превърнал се в един от най-светлите празници в най-новата история на Панагюрище. Датата не е избрана случайно. Тя е част от цялостната идея на проекта „Зала трезор на Панагюрското златно съкровище“ – денят от великденските празници придава свещеност на ритуала, а чрез сбъдване на една мечта се осъществява божествено усещане и духовно извисяване. Съдовете от съкровището се натоварват допълнително със свещени качества. Обстановката е изключително тържествена. Но един факт е от особено значение за панагюрци – оригиналът на Панагюрското златно съкровище е в Панагюрище. За първи път, 63 години след откриването му, съкровището се завръща. Много панагюрци, които са го видели в детска и младежка възраст и пазят скъп спомен от красотата му, са се стекли пред музея, за да го видят отново. Наследниците на братя Дейкови също са тук. Те се връщат в спомените си и разказват подробно как бащите им – братя Павел, Петко и Михо Дейкови, са ги повикали, за да им покажат какви чудни съдове са намерили в земята и не са злоупотребили, а са ги дали на държавата. Залата е открита от вицепрезидента на България Маргарита Попова, присъстват Цветан Цветанов – вицепремиер и министър на вътрешните работи, Вежди Рашидов – министър на културата, Делян Добрев – министър на икономиката, енергетиката и туризма, директорът на НИМ Божидар Димитров, ръководството на Община Панагюрище, депутати, видни историци, представители на музейната гилдия, бизнеса, на неправителствени организации не само от Панагюрище, но и от страната. Цялото усещане за празник струи от всички страни, духът е приповдигнат. В обръщението си към присъстващите Вежди Рашидов – министър на културата сравнява пътя на съкровището с човешкия живот: „Пътят на едно съкровище е като пътят на детето – ражда се, пораства, обикаля света, но се връща в родния си дом. Така е и със съкровището от Панагюрище, което сега се завръща тук като едно пораснало дете.“. Кметът на Община Панагюрище Никола Белишки се обърна към присъстващите: „Днес присъстваме на хубавия край на една приказка. Както много други приказки тя започва с „Имало едно време трима братя …“ братята Павел, Петко и Михо Дейкови. Тази приказка започва своя нов живот днес, когато наследниците на тези достойни и честни хора, заедно с всички нас, ще прекрачат прага на новата зала.“. В изказването си д-р инж. Лъчезар Цоцорков направи обобщение на желанието и усилията на всички панагюрци за реализирането на Залата-трезор: „Като панагюрци пристъпихме към реализацията на този проект с толкова много преклонение пред Панагюрското златно съкровище и пред древната история на нашите земи, с толкова много воля да сбъднем мечтата на поколения наши съграждани, с толкова много амбиция да създадем експозиция на световно ниво, че резултатът не е само една зала трезор. Панагюрци издигнаха своеобразен храм на Съкровището!“.

След откриването на залата д-р инж. Лъчезар Цоцорков в качеството си на изп. директор на „Асарел – Медет“ АД и лично като меценат на културата от една страна като дарители и Никола Белишки – кмет на Община Панагюрище и Георги Абдулов – директор на Исторически музей – Панагюрище от друга страна като дарени, подписват договорът за дарение.

Подземният трезор, който е проектиран от „Архитектура и наследство” ООД – Пловдив, отговаря на най-високите стандарти в областта на музейното дело. Автор на тематико-експозиционния план е д-р Гавраил Лазов от НИМ. Цялата идея е залата да се превърне в храм на панагюрското съкровище. Изпълнението е възложено на „Реставрация“ ЕАД – София. Залата-трезор се вписва много добре в цялостния архитектурен ансамбъл и представлява комплекс, който включва две зали в подземие и зала и магазин на нивото на двора. Първата зала в подземната част е информационна, от която през символичен лабиринт, чиито стени са облицовани с полускъпоценен камък – лабрадорит, се навлиза в същинската зала с експонираните съдове на Панагюрското златно съкровище – всеки в отделна витрина. Цялото внимание на посетителя е съсредоточено върху съдовете. Няма други елементи на експозицията, които биха могли да отнемат вниманието. Двете зали са озвучени и посетителите могат да слушат електронна беседа за съкровището на пет езика. За реализирането на проекта са извършени проучвания, за да може да се използват най-добрите за момента системи за сигурност и оборудване на зала, която няма аналог в европейски, а и световен мащаб. Ще посоча за пример изработването на витрините – куполи. Търсейки най-добрият вариант за експониране на съдовете от съкровището, специалисти обикалят не само в страната, но и в чужбина, за да почерпят опит и идея за витрини. Съвсем случайно, обсъждайки с българска фирма определен вид витрини, се споменава, че в Германия има особен проект, който не е реализиран до този момент за витрини – куполи. Представители на дарителите се свързват с проектанта на витрините и го канят да ги изработи за залата-трезор. Витрините са без аналог до този момент в музейната практика. Всяка витрина представлява цилиндър от бронирано стъкло с височина над 3 метра и в нея всеки съд от съкровището свети със своя блясък и може да се разгледа от всички страни и в детайли до най-малката подробност. Общата стойност на проекта, в който се включват и две златни копия за НИМ и ИМ – Панагюрище, е 8 056 787 лв. Тази сума се поделя по равно между дарителите „Асарел – Медет“ АД и д-р инж. Лъчезар Цоцорков лично като меценат на културата. Съвсем заслужено Зала трезор на Панагюрското златно съкровище печели наградата в Националния конкурс „Сграда на годината 2012” в категория „Сгради култура”.

При завръщането си в Панагюрище съдовете от съкровището носят вече нова символика. За 60 години, благодарение на международния културен обмен, те са увеличили многократно своята стойност и значение, и са се превърнали в национално съкровище, национален символ и национална светиня, което допринася още повече за притегателната му сила в музея. Само за месец той е посетен от над 30 000 човека. Такава по-силна  посещаемост е засвидетелствана единствено по време на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 г. Инвестицията на „Асарел – Медет“ АД и проф. д-р Лъчезар Цоцорков дава отлични възможности за развитие на културния туризъм в Панагюрище. Възможности, които постепенно ще бъдат използвани от общинско ръководство, хотелиери, ресторантьори, бизнес.

Реализирането на Зала трезор на Панагюрското златно съкровище показва, че възрожденските добродетели като родолюбие и дарителство все още съществуват. В Панагюрище една дългогодишна мечта се сбъдна, благодарение на съхранените възрожденски качества и амбицията на родолюбив панагюрец – проф. д-р Лъчезар Цоцорков, чиято основна кауза беше градът да просперира и да се превърне в притегателен център за младите хора. Осъществяването на проекта „Зала трезор на Панагюрското златно съкровище“ доказва, че когато добродетелите срещнат модерното мислене и има общо разбиране за развитие, когато се обединят усилията за една обща кауза, успехът е сигурен.

Ирина Ботева, гл. уредник в Исторически музей – Панагюрище

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.