„И в мен покълва смисълът“ – прекрасният дебют на Дима Дюлгярова

На 9 май т.г. Дима Дюлгярова представи своята поетична книга на панагюрските читатели. Това е нейният официален дебют. Книгата излезе от печат още през лятото на 2020 г., но ковид стагнацията не позволи да Дима да си покани гости за първа поетична среща. Нищо, сега това стана възможно и стана добре.

„Време“ писа за „И в мен покълва смисълът“ още тогава, през юни 2020 г. и в текста ни се вижда очарованието от дебютната поезия. Впрочем, винаги съм била много строга към срещата си с „първите“ поетични творби, дори когато става дума за утвърден поет. Защото в днешно време поетите правят свои издания, веднага след като напишат 40-50 стиха, харесат си ги и търсят печатница. А така не става. Не става, защото самокритичността е в основата на успеха във всяко дело. Още повече в поезията.

Дима Дюлгярова не е тръгнала по този път, затова книгата й не звучи насилено дебютно. Стихът, образността, ритъмът, поетичните акценти са осмислени и осъзнати. Разбира се, тя има над какво още да работи и навярно го прави. В очакване съм на следващите й творби, защото прочетеното в „И в мен покълва смисълът“ ми дава това любопитство и усещането, че ми предстои нова среща с нещо свежо като ментово бонбонче.

Сега поместваме прекрасния текст на Стоян Радулов, самият той поет и силно изкушен от художественото слово. Текстът му е от „Чат-пат“ със съвсем леки съкращения. Заглавието е на редакцията.

Културното събитие се проведе с домакинството на Историческия музей. Водещ на срещата бе Стоян Радулов, Стефан Рапонджиев и Нина Истревска четоха стихове от книгата, а музикалното настроение дойде от Михаил Караиванов и Нонка Маслева.


Поезия като любим подарък

На тази книга отдавна, много отдавна ѝ беше време. Повтарях го периодично – още малко оставаше да се превърна в стара, досадна латерна. Но слава на Живота, на Надеждата, на Любовта и на Бога – спасен съм. И благодаря на Дима Дюлгярова – всички ние спасени сме; заредени сме с висока доза душевна имунотерапия; предоставена ни е животоподхранваща система от класно творчество.
Поезията на Дима Дюлгярова е като нея самата –
като сутрешен сняг,
като утрин диханна –
възкръсва нощта
и приспива сумрака…

Колко много отприщена енергия има в тази поезия и с какво неподражаемо майсторство е хваната в руслото на поетическите ритъм и рими; в каква ярка образност е облечена и с каква лекота на езика е изречена. Заредена е и с драмата на древната трагедия, от времето, когато творбите на поетите са били съпроводени с музика от лира.
С „И в мен покълва смисълът“ Дима Дюлгярова ни прави прекрасен подарък от най-съкровените си и емоционални мигове – буквално разстила душата си по белите листове. Поетичното ѝ Алтер его ни повежда в любовни пътешествия в света на дълбоко личното, когато по накокичени светли поляни, в минзухарена нежност потънали и под шапка от слама се припича светът върху място за двама, а тя е в рокля с тънки презрамки, сплела в плитка коси, когато безгрижният глас на деня в чадърите топли се смее. Но често това пътуване и тези мисли, уморени от тичане в полукръг от обичане, са бурни и тъмни, тъжни и примирени, твърде минорни и лекувани с големи глътки пелин от горчиви признания… Все пак, в крайна сметка Дима ни извежда до светлите пристани на покоя, добит от мъдростта на опита и от благостта на обичащия човек.
В сърдечния – и затова субективен – свят на Дима Дюлгярова не всичко е изговорено, но много е казано, дори с мълчанието, с дъховете между думите, стиховете и строфите. Така в определени моменти огънят на емоциите е отприщен до изгаряне, до пепел. Пепел, от която поетът и жената в Дима възкръсват и горят щастливи.
Най-хубавото е, че в края на това зашеметяващо творческо пътешествие, на развиделяване, стигаме до надеждата. И ето къде покълва смисълът, и вече ден е, и светлината се е плиснала…
Дима пътува из лиричните води на литературата още от ученичка в ОУ „Проф. М. Дринов“ в Панагюрище (родена е през 1974-та), но рядко се осмеляваше да ни разкрива мигове от тези свои пътешествия. Те все пак се случваха спорадично навремето из местната преса – вестниците „Време“ и „Чат-пат“, и малко по-често през последните години. Членува в Литературен клуб „Виделина“ от 2016 г., а през следващата година нейни творби намериха място и в Юбилейния алманах на клуба, издание на Читалището.
Но Любовта в нея не спря да твори и в крайна сметка стана каквото трябва, както си е редно, роди се „И в мен покълва смисълът“ – подарък от изживени, осмислени и запаметени мигове.
Стоян Радулов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.