На 1 юли, вечерта, в Общинска библиотека „Стоян Дринов“ беше представена новата стихосбирка на Александър Пенчев „Ще ти подаря снежинките“. Думи за автора и неговия творчески път бяха казани от директора на библиотеката Стефан Рапонджиев, а за книгата своите впечатления и усещания споделиха Дарина Дечева и Мария Перфанова.

Книгата съдържа лирически миниатюри, които разкриват неподправената същност на поета, неговият свят, лишен от излишна суетност и изпълнен с чистота и сърдечност.

„Един ден просто

Един ден…
Идва един ден, в който е леко.
От който нататък е леко.
След който лекотата така тежи, както само смисълът може.
И е просто – като снежинка, която можеш да подариш на някого.
Като обич просто.
Един ден…
Идва един ден, в който осъзнаваш колко смисъл има в малкото думи. Толкова малко, че да се вижда по-ясно колко е голямото в тях.
Голямо като обичане, като лято през юли, като тишината нощем, като светла лунна пътека.
Един ден…
Идва един ден, в който прочиташ една книга, в която срещаш най-честите думи, най-явните рими, най-познатите чувства. Срещаш ги и те „поглеждат“ право в очите. За да осъзнаеш, че те – честите, явните, познатите – са способните да влизат най-бързо и най-направо в душата.
Един ден, зная, ще ги оставиш да се разходят из твоята. Да надникнат в най-отдалечените º кътчета. Да погалят най-чувствителните º белези. Да свалят бронята от най-ранимите º обвивки. Да прегърнат най-съкровените º желания.
Един ден срещаш хора, които могат да открехнат вратите на непристъпните ти пространства, да надникнат отвъд суетата ти и да изкарат на светлото мечтата ти за простота. И лекост.
Един ден непременно се случва.
И си лек.
И е леко.
И си пасваш с думите на някой, който леко рисува душата си с тях. За да я подари – в книга.
Книга за хора, луни, морето… Бог.
Просто е – като живот. И като него – в един ден – те изпълва. Като ден – в нощта на снежинките.
Денят, в който стихотворенията на Александър Пенчев ще влязат в нечий –
„Като облак, рисуван от малко дете.“
ще бъде светъл, обещавам. Защото светлината запалва есенциите в душата на човек с качеството на любовта. За да пораснат те в свойствата на духа – милост, състрадание, радостта…
Човек е екстракт от всички тези същности – като образ на Бог.
И всъщност е лекота.

Един ден просто Е.“
Дарина Дечева, из предговора на книгата.

---

„Светът, който Александър ни рисува с думи, е спокоен. А природата е тази Природа, за която винаги си мечтаем, в която се сливаме с Бог, в която намираме себе си. В този свят са чисти и небето, и звездите, и морето, и снегът. В него е и пейката, на която двама влюбени се целуват, и Луната, която ги гледа и се усмихва… В него е и дъждът, и снежинките, които поетът иска да подари, защото е открил Смисъла, че всъщност най-големият подарък за любим човек, това е пълната с любов душа, неистовото желание той да е щастлив, усещането за божественото съприкосновение и сливането с природата.
Да, стиховете нямат заявен философски смисъл, но въпреки това, точно тази простота, която с нищо не те натоварва, те кара да се чувстваш прероден и по-осмислен. Започнеш ли да ги четеш, не ти се иска да ги оставиш, защото се сливаш със светлината им и пред теб се разтваря простор за мечти.“

Мария Перфанова, из предговора на книгата.

---

Последен ли е този дъжд
за мен, за теб и любовта ни?
Ти беше казала веднъж,
че локвите са белези от рани.

Ти ненавиждаше дъжда
и бягаше, когато завали.
Така побягна и сега
и питах се – дъжда ли ни дели?

Останах сам с протегнати ръце,
а капките косата ми браздяха.
Но знаех, че дъждът ще спре
и аз ще срещна друга под дъгата…

Александър Пенчев