Изплатените средства по еврофондовете по общини от приемането ни в ЕС през 2007 г. до лятото на 2022 г. пресметнаха икономистите от Института за пазарна икономика. Дълбочинният им анализ е много интересен и е почерпен от данни, взети от официални институции по линия на ЗДОИ. Информацията е публикувана в бюлетина на ИПИ от 8 юли 2022 г.
Според тези данни Панагюрище е начело в областта по разплатени евросредства в последните 15 години. Те възлизат на 4 588 лева на човек. (по 305 лева на година). Зад нас са всички други общини в областта, включително Пазарджик.
Нещо повече, оказва се, че много малко общини са над Панагюрище. Те са главно крайморските Бяла, Приморско, Созопол, както и Малко Търново. Но абсолютният лидер е град Добрич – с 8 398 лева на човек (не и Добричка община – 176 лева!).
Остава отворен въпросът дали голямата кешова сума влязла в Панагюрище от Европа е толкова значима или натежава факторът – малък брой жители с големи инфраструктурни инвестиции за добра градска среда. И нека тук акцентът бъде – градска среда.
Стрелча се радва през тези 15 години на 1 591 лева на човек. Също е близо до максимума на скалата – 2 000 лева, макар обикновено да броим тази община сред малките и бедните. Оказва се, че не е точно така.
Нека още веднъж уточним, че това са усвоените и разплатени средства от бюджета на ЕС. Инвестициите от държавния бюджет и от самите хора и фирми са отделно перо. По този показател Стрелча убедително изпреварва община Пазарджик, която е с 1 255 лева на човек, и с много малко изостава от община Велинград – 1 616 лева.
На второ място по усвоени евросредства в областта, но доста зад Панагюрище, е община Пещера – 2 625 лева на човек, което също е над горната граница на статистиката. Не е странен обаче, поне по наше мнение, лошият резултат на община Септември – 930 лева.
Средната стойност за страната е 3229 лв. на калпак.
Изграждане на водни цикли, пречиствателни станции, заводи за рециклиране и др. под. са привлекли най-много средства в малките общини. Такъв е случаят с Панагюрище. Където има по-голям размер на похарчените еврофондове, значи става дума за проекти в инфраструктурата –градски транспорт, пътища и магистрали, училищна инфраструктура, водни цикли и пр. казват от ИПИ.
Данните обаче показват, че харченето на европейски фондове не допринася за икономическо сближаване на отделните региони, е финалният извод на икономистите. Европроектите „често отместват фокуса на администрацията от подобряване на бизнес средата и привличане на инвестиции, които дългосрочно да повишат местния стандарт на живот, към подобряване на градската среда с невинаги ясна полза“. И примерите не са малко – стадиони, градинки и транспорт при неясна перспектива за дългосрочна устойчивост и осигурено финансиране на поддръжката. От себе си добавяме къщите за гости, които май са най-много на квадратен метър в община Гърмен.
Вестник "Време 2001" - Панагюрище - новини от региона на Средногорието 