
Авторът на „Време разделно“, „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“, „Трите живота на Кракра“ … вече няма да е сред нас, но за нас остават делата и словата му.
Свеждаме глави в знак на почит и преклонение! Ще следваме посланието му: „Когато отчаяние залее сърцето ти, вдигни поглед към небето. Там винаги летят птици. И помни, че една от тях носи благата вест.“
Вече ще знаем, че заедно с птиците, горе, в прозирните висини ще е духът на Антон Дончев.
И нека днес и след днес си говорим със сърце и топлота, както ни посъветва преди години Академикът.
Поклон!