Момчил Поптолев е от онези момчета, които не могат да останат незабелязани. Изключително добре сложен физически, с отлични атлетични данни, умен и красив. Роден е на 27.03.2006 година в Панагюрище. През настоящата година полага доста труд и тренировки, за да спечели достойни места в национални състезания и първенства:
- 1-во място на десетобой под 20 г.
- 2-ро място на десетобой под 18 г.
- 2-ро място на седмобой под 18 г.
- 2-ри на 5 км мъже
- За 2021 година печели следните награди:
- 3-то място на петобой под 16 г.
- 3-то място на шестобой под 16 г.
- 3-то място на 5 км мъже
Отдадеността и усилията не останаха незабелязани от неговата треньорка и местните спортни деятели и той заслужено получи наградата „Дух и сила“, утвърдена в памет на панагюрския атлет, когото всички панагюрци помнят – Кръстьо Тютюнджиев – младши.

Представяме Ви разговора с Момчил, в който той сподели с нас някои неща за себе си и изказа своето щастие по повод полученото признание.
От колко годишен се занимаваш със спорт? Спомняш ли си първото състезание?
– Занимавам се със спорт от 6-годишен, като съм тренирал доста дисциплини, но през 2018 започнах сериозно да се занимавам с лека атлетика! Първото ми състезание беше доста интересно, защото не бях от напредналите и ми беше трудно, но след него започнах все повече и повече да тренирам и да напредвам!
Какво е спортът за теб?
– Спортът за мен не е само ежедневие. Той изисква дисциплина и е като втори родител!
Любимата ти дисциплина?
– Любимата ми дисциплина за сега, бих казал, че е 400м, защото при нея вземам най-много точки в десетобоя.
Какво искаш да кажеш на твоята треньорка Катя Кроснарова?
– Бих и казал: „Чакат ни още по-големи успехи, благодаря Ви за всичко!“
Как приемаш наградата “Дух и сила”? Какво означава за теб тя?
– Положих доста труд тази година. Радвам се, че успях да спечеля наградата, защото участвам в съвсем същите дисциплини, в които се е състезавал и Кръстьо Тютюнджиев, за мен е чест да я получа.
Познаваше ли Кръстьо Тютюнджиев младши? И какво си мислиш за неговата личност?
– За моя жалост не съм го познавал лично, но мога да кажа, че е бил здрав, умен и борбен човек. Това е моето усещане за него.


Какви са твоите следващи цели не само в спорта, но и за всичко, което ти предстои?
– Ще се боря за Балканиада и още няколко национални титли. Много искам да стигна до европейско първенство, а защо не и световно? След година ще завърша образованието си до 12 клас и ще продължа с ученето!
Кой е твоят любим състезател?
– Любимият ми спортист е Дамиам Уорнър – десетобоец.
ЛЕКСИКОН
Приятел е този, който…?
– Приятел е този който те разбира и приема такъв какъвто си!
Свободата е…?
– Право на избор и възможност.
Качеството, което цениш най-много у хората?
– Честността харесвам най-много.
Кое е качеството, което те отблъсква?
– Не харесвам надутите хора, всеки е тръгнал от някъде!
Какво не би простил?
– Не бих простил предателство.
Изброй три неща за теб?
– Честен съм, верен приятел и никога не бих прецакал никой, за да успея, постигам всичко с много труд.
Имаш ли девиз?
– Девизът ми е: „Докато не колабирам“.
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
– Обичам да излизам с приятели и да си почивам, тренирам постоянно.
Ако тръгнеш на дълъг път, кой ще вземеш със себе си?
– Моят верен приятел бих взел с мен.
Какво искаш да пожелаеш на читателите на “Време”?
– Пожелавам им най-вече здраве и да не се отказват от целите си!
Успех, момче! И от екипа на вестник „Време“!