Лушка Караянева

Роден е през 1937 година в Неврокоп – днес град Гоце Делчев. Коренът му е от село Лещен, Неврокопско. Неговите баби и дядо по бащина линия имали 7 деца – 5 момчета и 2 момичета. Две от момчетата Илия и Петър били учители.

Илия – бащата на Иван Гаджев, учителствал в село Огняново. Уволнен от учителското място след 19 май 1934 година. Бил е секретар – касиер на ВМРО за неврокопска околия. Създава семейство с три деца – Мария, Иван и Здравко.

След 9 септември 1944 година Илия Гаджев е арестуван и безследно изчезва. В списъка на убитите политици и интелектуалци попада и неговото име. Убит е на 5 октомври 1944 година в местността Лушин – до Добринище – в общ гроб. Определението „народен враг“ носят години наред и невръстните му деца. Триетажната му къща в центъра на Неврокоп била национализирана и съпругата му Катерина, с три невръстни деца, остават без дом и препитание. Истинският ад за тях започва и продължава с години.

С много усилия и недоимък Иван Гаджев успява да завърши ветеринарна медицина и става лекар на три гранични района. Грижи се за животните на три ТКЗС-та /трудово – кооперативни земеделски стопанства/. Лошото отношение на властимащите към него му тежи. Работи и живее в близост до граничната застава. Добре познава граничари и кучета. Планира бягство. През нощта на 2 срещу 3 юли 1968 година той минава българо – гръцката граница, несмущаван от кучешки лай и влиза в Гърция. Известно време престоява в бежански лагер в Атина, след което заминава за Америка. Там се свързва със свещеник Георги Николов, емигрирал в Америка през 1928 година. Той е бил първият български свещеник там и по-късно организирал създаването на 12 български християнски църкви.

Гаджев се установява в Детройт. Създава семейство с емигрантката от Охрид – Флоран. Раждат му се 5 деца – Катерина, Илия, Тодор, Христофор и Мария.

Създава модерна ветеринарна лечебница. Той е първият ветеринарен лекар от България в Северна Америка.

По време на целия си престой в Америка Иван Гаджев не забравя родината си с мечтата да направи нещо полезно за нея, когато има възможност отново да се завърне в България. Контактува активно с българските емигранти там и започва да събира всичко свързано с българската емиграция в Северна Америка. Развива голяма обществена дейност. Председател е на патриотичната организация „Татковина“.

От 1976 година ръководи създадения там научен институт „Свети Климент Охридски“ и е със статут на Институт на българските емигранти в Северна Америка.

След падането на комунистическата власт на 10 ноември 1989 година Иван Гаджев се връща в България с презумпцията, че всичко събрано от него през емигрантските му години ще бъде в родината. Не жали сили, време и средства, за да изпълни мечтата си.

Реституцията връща заграбените от предишните управляващи имоти. Той купува съседния на бащината си къща парцел и построява до нея по същия план още една триетажна сграда, която днес носи името на баща му: Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“.

По море прекарва няколко контейнера с всички събирани от него материали за живота на българските емигранти в Северна Америка. Назначава библиотекаря Иван Марков, който да се грижи за цялата експозиция в сградата и едновременно да бъде и екскурзовод. Неотлъчно до баща си е и синът на Гаджев – Тодор.

Всички събрани от Иван Гаджев и помощниците му книги, документи, снимков материал, награди, отличия и дори афиши, отразяващи културните мероприятия на българската емиграция, се намират в Гоце Делчев.

Когато човек влезе в тази сграда остава смаян, изненадан и възхитен от изложените експонати и от създадените възможности за научна работа. Какви ли не реликви могат да се видят тук и колко много може да се научи. Откъснати 45 години от света не се ни дали възможност да се запознаем с живота на българската емиграция в Америка.

Това място играе ролята едновременно на изложба, невиждана по обем, на библиотека, читалня, място за научна дейност. Всичко е подредено с разбиране и вкус. Влизащият за първи път тук посетител, може да види какви ли не реликви – предимно църковна утвар, тухли от първата българска църква в Детройт, сватбени корони, служебния кръст на първия български свещеник в Америка Георги Николов, кандилници и какво ли още не от живота на българските емигранти. Впечатляват и многото томове книги. Сред тях са и 12-те книги на Иван Гаджев, който и до смъртта си продължава да пише. Достатъчно е само две от тях да бъдат прочетени. Това са: „Лушин“ и „Илия Минев – непримиримият“. Екземпляри от всичките му книги са изпратени до всички окръжни библиотеки в България безплатно от Иван Гаджев.

Съдържанието на тази голяма сбирка, освен, че е много разнообразно е и много ценно за историци, литератори, научни работници, студенти и ученици.

Години наред създаденото от Иван Гаджев привлича учени, студенти, преподаватели, които се посрещат от Гаджев и библиотекаря.

Той се свързва с Българската академия на науките и цялото това научно богатство остава на разположение на българската наука.

Това, което българският родолюбец Иван Гаджев е направил за българската култура, изключително със свои средства, е уникално и единствено до този момент в България.

Но не е възможно един човек да се грижи докрай за подобна придобивка.

През 2011 година Иван Гаджев, вече възрастен и болен, се връща в Детройт. Лекува се няколко години.

Починал е на 20 май 2017 година в Детройт.

За своя принос в обществено – политическия живот доктор Иван Гаджев е отличен със 4Златна лаврова клонка“ от Министерството на външните работи.

Днес Институтът по история на българската емиграция в Северна Америка е затворен за посещение. Необходими са средства за неговото поддържане. Вече няма библиотекар и архивист, така необходими, за да бъде отворен отново.

Създаденото от доктор Иван Гаджев говори за неговата голяма любов към България и неговия пълноценен и смислен живот. Живот за пример!