
На фона на очакванията за тежка зима и политическа нестабилност водещите институции влошиха прогнозите си за растежа догодина, пишат от ИПИ. Сред ранните индикатори за влошаването на икономическата обстановка е и динамиката на търсенето на труд.
След ковид кризата в европейска мащаб започва бързо икономическо възстановяване и възобновяване на международната търговия. Това води до повишаване на търсенето на труд. А според НСИ бизнесът в България страда точно от липсата на кадри.
През 2021 г. е възстановена и обичайната сезонна активност на пазара на труда. Обратно, търсенето на работници е най-ниско през зимата (6-7 %), което също е обичайно, но през лятото нараства до 11-12% в подготовката за летния сезон. Така през миналата година броят на свободните работни места надхвърля 30 000 през април-май, което е дори малко над предкризисните равнища. До юни 2022 г. ситуацията е почти идентична, като пикът на търсенето на работници през лятото дори е по-висок заради ръста в туризма.
През юли и септември тази година обаче търсенето на труд е осезаемо по-ниско в сравнение с предишната.
На този етап е рано да се говори за трайно понижаване на търсенето на труд, но промяната на икономическите условия не дават особено голяма надежда за нов растеж. Бизнесът ще е допълнително затруднен от повишаването на лихвите. Това ще се отрази и в намаляване на растежа на заплатите, въпреки инфлацията.
Изводът е, че сигналите от пазара на труда не са положителни, не са и повод за тревога, но тенденциите не са окуражителни.