На 22 март 1918 година умира легендарният войвода

На 11 ноември 1830 г. в Сливен е роден Панайот Иванов Хитов.

През 1858 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин.

Две години по-късно след смъртта на Георги Трънкин, Хитов е избран за войвода на четата му. Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна България. При него са хайдутствали Хаджи Димитър, Стоян Папазов, Дядо Желю.

В периода 1864-1865 г. под въздействието на революционните идеи хайдушкият войвода Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмена връзка с Георги Раковски.

През 1864 г. събира четници сред българите в Крагуевац, където са още войводите дядо Ильо Малашевски, Цеко Петков, Коста Димински, Иван Кулин, Дядо Жельо, Божил Бахов, Стаменко и други и от Белград се прехвърля в Берковско и Пиротско. Според плана на Раковски, изложен в „Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето“, Хитов е определен за главен български войвода.

На 28 април 1867 г. Хитов преминава на българска земя с чета от около 30 души при Тутракан, между селата Пожарево и Дунавец. Знаменосец на четата е Васил Левски. При преминаване на Дунава, са му доставени оръжия, чрез стария и уважаван от българи и турци патриот Дядо Мощ Никола, от село Малък Преславец. С четата си Хитов се отправя към Стара планина и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.

През август 1867 г. заедно със своята чета и с четата на Филип Тотю, Хитов се отправя към Сърбия по билото на Стара планина.След оттеглянето си в Сърбия, Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Той става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 -1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с който води кореспонденция и без да се вслушва в съветите на Апостола през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 г. Хитов става член на БРЦК в Букурещ.

След смъртта на Левски Хитов играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание. Според плана Хитов е трябвало да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда и чета по време на Априлското въстание.

През Сръбско-турската война от 1876 г. Панайот Хитов е войвода на една от четите на българските доброволци. През юли командващият Моравската сръбска армия, руският генерал Михаил Черняев го назначава за главен войвода на четите на Филип Тотю, Ильо войвода, Желю Христов и Христо Македонски. Получава и правомощието да въведе ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов, извършват общи, съгласувани действия със сръбската войска. За това свидетелстват множеството писма между него и сръбски офицери като Йевта Йованович – командирът на 2-ри батальон, подполковник Малиновски – комендант на позицията при Св. Стефан и други.

Той е войвода на българска доброволческа чета по време на Руско-турската Освободителна война от 1877-1878 г. След Освобождението Хитов живее в Русе. Взема участие в политическия живот. През 1885 г. застава начело на движенето за Съединение в Сливен.

По време на Сръбско-българската война от 1885г. участва в сраженията, начело на организирания от него доброволчески конен отряд.

Заради борбата му срещу режима на Стефан Стамболов е хвърлен в затвора. Към 1900 г. е член на местното македонско дружество. През април 1901 г. е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Куртбунарското дружество.

Панайот Хитов умира на 22 март 1918 г., на 87 годишна възраст в град Русе. Погребан е в градските гробища.

През 1978 г., тленните му останки са преместени в Пантеона на възрожденците, където се намират и тленните останки на много известно революционери, борили се за свободата на България, сред които на Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и други.

Поклон, Войводо!

Текст: Национално дружество „Традиция“