Венец и цветя от признателното бътовско население бяха поставени пред паметника на Ненчо Върбанов и Мемориалната плоча „Априлско въстание 1876“, днес, 20 април. Кметът на селото г-н Георги Александров отправи призив към всички присъстващи и особено към най-малките, да не забравят, че са деца на велик и борчески край, деца на славни герои. Стихове и рецитал за Априлската епопея рецитираха децата-самодейци към читалището и малчуганите от Детска градина „Надежда“ за всички родолюбиви бътовци, присъствали на тържеството. „От 14 до 16 април 1876 година се провежда събранието на м. Оборище. В село Бъта се е провело и предварителното подготвително съвещание, което е насрочило Великото народно събрание в местността „Оборище”.

Бътовци водят първото си сражение часове след обявяване на Априлското въстание на 20 април 1876 г. с конния отряд на Ахмед паша. Тук турците дават първите си жертви.

Ненчо Върбанов – единственият Народен представител на събранието в м. Оборище от село Бъта

НЕНЧО ВЪРБАНОВ ГЕОРГИЕВ

(1839-1921)

Ненчо Върбанов е роден в село Оборище през 1839 година. Майка му останала вдовица и се поженва в село Бъта. Довежда със себе си и невръстния си син Ненчо, когато тогава е на 11 години.

Когато из родния край се понесъл полъхът на революционната пролет той бил тридесет и седем годишен, известен отдавна като непримирим враг на турците.

Затова, когато големият бътовски родолюбец Петър Добрев – Терзията създал местен революционен комитет, той веднага влязъл в него. Членовете на тази комисия го избират за представител във Великото народно събрание на м. „Оборище”. Когато се върнал, той предал на другарите си от село Бъта решенията на общото събрание и всички се заели за работа. В къщата на Делчо Узунов се правели тайни събрания, леели се куршуми. По време на Априлското въстание Ненчо Върбанов взел участие в сраженията срещу настъпващата от към град Стрелча турска войска под командването на Хафъз Паша. Заедно с него са се сражавали и бътовците Петър Терзията, Георги Говедаров и Стойко Патьов Гашуров. При потушаването на Априлското въстание паднал убит Петър Терзията в м.”Димово поле”.

Ненчо Върбанов оцелял и се върнал тайно в селото с жена си, за да вземат някои вещи и ги отнесат в Панагюрище. В това време в къщата им влизат двама турци и Ненчо по знак на жена си Мария се скрил под едно дървено корито. Краката му обаче се показвали извън коритото и турците го сграбчили. Започнало се боричкане, в което взела участие и храбрата му съпруга, която била тежко ранена. Ненчо Върбанов също бил ранен тежко в главата от турски ятаган и се опитал да избяга и укрие зад „Пенчовската воденица”. Жена му след няколко дни починала и той бил предаден на турците от бътовката Нена. Заловили го и го откарали в Пловдив, където бил осъден на заточение със Стойко Гашуров. След три годишно заточение в Анадолските зандани Ненчо и Стойко се завръщат в селото. Ненчо се оженил повторно за панагюрката Мария Врагова. Държавата му отпуснала поборническа пенсия. Бил награден с орден. От 1885 до 1898 година бил кмет на село Бъта, но политиката не го увличала и по-късно се отдал на мирен земеделски труд.

Умира на 21 декември 1921 година на 82 годишна възраст.“ – по спомените на Иван Луков Проданов