В подготовката на Априлското въстание участват хиляди патриоти, натоварени с огромен брой задачи, за чието изпълнение отдават всичките си сили и средства, подлагат се на изпитания, отдават дори живота си. Освен революционните комитети, революционната милиция и тайната поща, хиляди българи се включват ва леенето на патрони, производството на барут, в шиенето на униформи. „Отделните работилници са превърнати във временни военни предприемачески фабрики“ – пише Димитър Страшимиров.
Особено голяма дейност се развива в Панагюрище – центърът на Четвърти революционен окръг. Още през месец февруари 1876 година целият град закипява в революционна треска. Всичко се върши в невиждани мащаби. Само майстор Гроздан Матанов с двамата си калфи до въстанието изработва над две хиляди чифта цървули. В табаханата на Георги Радивчов повече от 30 работници усилено шият ден и нощ фишеклъци, чанти и цървули за бъдещите бойци. И всичко се прави „на вяра“, без възнаграждение, в името на голямата цел.
В тези дни на подготовка се изявява таланта на Деян Ненов Белишки – „главният шивач на въстанието, както го назначава апостолът Бенковски.
Неуморим организатор, великолепен майстор, той създава униформената екипировка на въстаниците.
Деян Белишки е роден през 1844 година в Панагюрище. Баща му имал малка сапунджийница, в която Деян като малък му помага. Завършил килийно училище при даскал Петко Матеев. Дванадесетгодишен е, когато баща му го завежда в Копривщица, където седем години усърдно изучава занаята франктерзийство – модерно шивачество на европейски дрехи. Юношата проявяван подчертани наклонности към занаята и бързо го научава от майстора си Дойчо Искров.
Деветнадесетгодишен заминава за Цариград, където завършва специалните шивашки курсове на известния Цариградски майстор Такуш Терзиян. Скоро след това отваря своя работилница в Цариград и спечелва своя клиентела. В Цариград той се запознава и дружи с някои по-будни български младежи, поради което революционните идеи не са му чужди.
В Панагюрище се завръща през 1871 година. Омъжва се за Николина Софиянова от Копривщица.
В неговата работилница, разположена срещу църквата „Свети Георги“, на брега на реката, панагюрци за пръв път виждат много нови шивашки принадлежности: крачна шевна машина, кобур за гладене на дрехи, нов вид ютия с коминче, шивашка зомба, копчило за правене на телени копчета, ръчна газена лампа, стенен часовник с топузи.
Младият шивач започва да налага твърде смели промени, както в мъжкото, така и в женското облекло. Първият необичаен мъжки панталон предизвикал много хули от местните пазители на морала и традицията. Но с времето, макар и бавно, новата мода си пробивала път. Деян ушива и сватбената дреха на годеницата си – жакет от скъп, черен плат, донесен от Европа, гарниран с черна кожа и мъниста, наречена „бонжур“ – от френската дума bon juor /добър ден/, тоест празнична дреха, или дреха за празник. Въпреки неодобрението на панагюрци, тази празнична връхна дреха скоро била приета от жените, особено от по-заможните семейства. Така младият шивач се налага като носител на модното в града.
Деян Белишки се включва активно в обществения живот на Панагюрище, дружи с революционно настроени младежи, свързва сърдечно приятелство с Тодор Каблешков и съвсем непринудено се включва в подготовката на въстанието още в началната му фаза. В негово лице Георги Бенковски намира един от най-пожертвователни и дейни радетели на освободителното дело.
Поборниците са организирани в групи, начело с десетници, петдесетници, стотници и един хилядник. Това е Павел Бобеков. Сам Бенковски определя задължително снаряжение на всеки боец – пушка, нож, сабя, револвер, 300 патрона за пушка, 150 за револвер, барут, 2 чифта навуща, цървули и долни дрехи, въстаническа униформа, калпак с лъвче. За униформите грижата е изцяло поверен на Деян Белишки, който имал и двама помощници: Христо Киндилов и Ненко Яков – също франктерзии. За целта Белишки привлича и още квалифицирани майстори. Обзети от трескаво въодушевление всички работели денонощно, скрити в своите тайни работилници. За войводите се ушиват униформи от куртки и панталони, а долната част е обхваната от навущата. За редовите революционери се ушиват само куртки. Деян Белишки сам посещавал къщите на по-главните съзаклятници, скроявал дрехите им, след което ги ушивал в шивачницата.
Със своята дейност в името на въстанието Белишки осъществява за първи път в България изработването на униформено облекло в голяма количество. Така той слага началото на първата интендантска служба у нас. При това всичко е било организирано на кооперативни начала, като всеки работник извършвал точно определена дейност. Всеки чувства работата си като висок патриотичен дълг. Никой не жалел труда си. Революционният комитет снабдявал това революционно предприятие с необходимите материали. Белишки и първите му помощници ги разпределяли, а жените и младежите тайно ги разнасяли по домовете. Усилена работа кипяла. Майсторите кроели, калфите шиели и всичко се предавало на борците в очакване на сигнала за борба.
Лично белишки скроил и ушил униформата на Георги Бенковски. Това ставало в нощен час, в тъмната стаичка на шивашката работилница. Един от чираците непрекъснато охранявал да не би майсторът да не бъде изненадан от предателско око. С особено старание майсторът украсил панталоните отстрани с широк сърмен ширит, с какъвто било обшито знамето на комитета.
„Воеводските дрехи, с които Бенковски извиквал възхищението на народа се състояли от горна част от зелен шаяк, с червена яка и жълти копчета, бели тесни беневреци, също от шаяк, с тънки сърмени ширити отстрани и високи ботуши над коленете“ Така летописецът на Априлското въстание Захари Стоянов описва униформата на Бенковски.
Специални униформи били приготвени и за членовете на Привременното правителство.
Няколко седмици преди въстанието Бенковски извиква Белишки и му възлага задачата да изработи знамето на комитета. За модел му дава карловското знаме.
Белишки е изпратен в Пловдив да купи плат за знамето на въстаниците. Снабден с 18 лири, които се оказали недостатъчни за закупуването на копринено кадифе, сърма, сърмен ширит, конци и жълт шнур. Наложило се да поиска още 5 лири от пловдивския съзаклятник Христо Търнев. Знамето трябвало да бъде с две лица – едното вишнево-червено и второто тъмнозелено.
Закупените материали майсторът поставил под седлото на коня си и пътувайки нощно време ги пренесъл в Панагюрище. Знамето било скроено в къщата на Иван Джуджев, член на революционния комитет, в присъствието на Бенковски. То било дълго 2 метра и широко 1,50. Майсторът го съшил и предал на посветената в революционното дело учителка Райна Попгеоргиева, бъдещата легендарна Райна Княгиня от Април 1876 година. Художникът Стоя Королеев от село Баня, Панагюрско, нарисувал върху него българския лъв. Това станало в къщата на Искрьо Мачев, в присъствието Филип Щърбанов, Симеон Хаджикирилов и Бенковски. Учителката Райна започва извезването му. Помагат й съпругите на комитетските членове Георги Нейчев, Захари Койчев, както и на художника Стоян Королеев. Предпоследният живописва знаменитият лъв, тъпчещ турския полумесец, а от другата страна Райна Княгиня извезва думите: „Свобода или смърт“.
Осветяването на Главното въстаническо знаме на 22 април е незабравим ден за панагюрци. Но радостта им не траяла дълго. Въстанието е жестоко потушено. Белишки е арестуван и заедно с други панагюрци е откаран в Пловдив. В затвора престоява три месеца – бит, изтезаван, тормозен и накрая – осъден на смърт.
Благодарение на дадената амнистия е освободен, но в Панагюрище намира имота си разграбен, а дюкяна – унищожен. След Освобождението е напълно разоран. Остават му огромни дългове и с непосилен труд изкарва прехраната на седемчленното си семейство.
В освободена от турско робство България, с подкосени сили Деян Белишки продължава да работи. Отказва поборническа пенсия, но когато нуждата го притиснала той се обърнал към народното събрание с молба за пенсия. След 14-годишна преписка между Народното събрание и Министерството на финансите, шест месеца преди смъртта му, той получава решение за отпусната пенсия.
Умира на 6 март 1909 година.
Една скромна личност, едно огромно дело и едно незаслужено оскърбление, съчетани в едно – това е животът на Главния шивач на Априлското въстание.
Лушка Караянева
Вестник "Време 2001" - Панагюрище - новини от региона на Средногорието 