Пътешествието на младата панагюрка до подножието на Еверест

Тя е млада, добре образована, работи в столицата като web дизайнер, а хобито й са пътешествията. Само че нестандартните. От няколко години катери планини и върхове. Преди дни се завърна от пътешествие до базовия лагер под Еверест.

Това е младата панагюрка Мария Попинска.

По стъпките на Христо Проданов и още много смели алпинисти Мария тръгва с неформална група катерачи, организирана в София. Около две седмици трае цялото пътуване от София до Катманду, базовия лагер под Хималаите и обратно. Ще ви преведем по интересния маршрут по-късно. Сега разговаряме с Мария в центъра на Панагюрище, за да разберем кое води човешкия дух по пътя на неизвестното и предизвикателствата.

В. Мария, пролет е, а ти тръгна към ледената планина. Не е ли странно?

Април-май е точно сезонът, подходящ за изкачване до базовия лагер под най-големия връх. Преди тръгването разбрахме, че кандидатите са около 400 и с това е запълнен капацитетът за тази година. И наистина, времето беше много подходящо, чувствах се добре, макар и с не особено професионална екипировка. Групата ни от 20 човека беше добре организирана, а планинските водачи – професионалисти от местното население. А до Катманду стигнахме с полет през Доха и малък чартър до началото на прехода.

В. На какво надморско ниво е базовият лагер, от който големите алпинисти тръгват към върха?

Лагерът е на 5 364 метра. Изкатерихме се до него за 8 дни нагоре, слизането беше за два дни. Почивахме по пътя в малки селища, наречени ложа. Спирането е не само за отдих, а и за аклиматизация. Над 5 000 метра всяко физическо усилие те затруднява, на моменти усещаш болезнено недостига на кислород. После – организмът свиква, затова са паузите са необходими. А и тази красота наоколо …

Гледката на заснежените върхове над теб не ти дава да откъснеш поглед. Там разбираш колко си малък, но едновременно с това ти дава вдъхновение. Тази красота ти дава сила, гледаш нещо толкова величествено, че забравяш за дребните проблеми, поемаш силата й. Нещо те дърпа да тръгнеш нагоре!

В. Не ти ли беше студено? Как се хранехте?

Студено – не, та ние бяхме в постоянно движение и облечени подходящо. В ложите, където се отсяда през нощите, се спи в неотоплени помещения, но в спални чували и с шапки. Не ми е било студено. Не сме оставали и гладни. Храната е растителна и въглехидратна. Местните жители готвят, но те са будисти и не колят животни. Приготвяха ни супи, картофи, ориз, яйца. Не сме гладували.

За преодоляване на гаденето, което идва от липсата на кислород, си купувахме чай от джинджифил. Леко налютва, но е вкусен. Имат си дори магазини, откъдето можеш да си купиш вода и сухи сладки. Пиехме вода, която предварително обезпаразитявахме с таблетки. Местните хора нямат такъв проблем.

В. Натоварващо ли е трасето?

Имаше и трудни моменти. Трябва да си подготвен – физически и главно психически. На няколко места катериш по голям наклон. Нямах големи затруднения. Все пак от около 4 години правя в България сериозни преходи и имам опит. Да катеря по стъпките на големи български алпинисти беше моя мечта и сега я осъществих. Поклонихме се пред паметната плоча на първия – Христо Проданов.

В. Успя ли да разбереш малко за бита на местните?

Обслужването на алпинистите е основен бизнес за тях, включително и като водачи. Единият от тримата наши водачи беше изкачвал два пъти върха. Селата, ложите са малки и пръснати по трасето. И има много деца. Гледахме ги как си играят по основния път – весели, със зачервени бузки и в отлично настроение. Ведри и щастливи са и възрастните. Имат си будистки храмове в по-ниското и ние посетихме един. Много по-различно е от всичко, което ние знаем. Общуването беше изцяло на английски език, знаят го, това е важно за основния им поминък.

В. Наскоро си се върнала, успя ли да си отдъхнеш.

Все още се възстановявам. Все пак натоварването не е малко. А при студа горе тук температурите ми се виждат повече от нормални, което е повод за смях с приятелите ми. Иначе усещането ми е, сякаш все още съм там, в планината, сред снежните върхове. Това не се забравя и ще ми носи щастливи спомени навярно за цял живот.

Очаквайте още интересни факти на стр. на вестник „Време“