Едно интервю на Мария Перфанова с поета Иван Станчев

Душата му е необят. С нея прегръща всеки срещнат, бил той приятел или враг, големец или просяк. Зелените му очи са като сензори, които долавят настроението на човека, стоящ срещу него, отдалеч.

Интуитивната му същност намира подходящите думи и подход, а те, изречени от неговите уста, с неговия неповторим изказ, стопяват ледове и премахват всякакви прегради.

… Говори с вятъра и птиците. И, ако не вярвате, ще ви трябват само две-три минути разговор, за да се уверите сами. Неслучайно на 50-я му юбилей поетът-панагюрец Александър Пенчев му посвети стихотворение:

„И слепите се спират пред вратата ти.
Докосват я със дланите горещи.
И шепнат стиховете ти – Познатите,
дарили ги с Видения, Любов и Срещи…
После чакат ги отново тротоарите,
…но те избират да са Други и Крилати…
Навярно чуват звънците ти – Старите…
Да!… И слепите се спират пред вратата ти!“

Поетът на своя 50-годишен юбилей с дървения Пегас, сътворен и подарен от Николай Радулов и Иван Ушев

Неговият дом при светофара, както го е нарекъл в едно свое стихотворение, винаги е отворен за хора и съдби. Въпреки, че приятелите му често се шегуваме с това и наричаме малката къщичка „Аврамов дом”, тук всеки почукал на вратата се среща с добра дума и обич. Поети, художници, артисти и музиканти са намирали неведнъж в нея топлина и уют. Хора като него трудно биха могли да се опишат в рамките на няколко изречения.

На първи януари Иван навърши 51 години. От дълго време живее и работи в София, но напоследък все по-често си идва в Панагюрище. Бързам за уговорената среща. Той ме посреща още на прага и учтиво ме кани вътре. Сипва горещо, ароматно кафе от бакърено джезве. Никъде кафето не е толкова хубаво, колкото в дома на поет! В печката пукат горящите дърва и ревниво се опитват да се включат в разговора, който е приятен и интересен.

Д Ъ Г А Т А
на Богородица

По стъпките на капките подир дъжда
върви изваяната сянка на Мария.
Аз не родих туй, което й дължа…
Не кръст – дъга прегърнах –
да пулсира…

Небесните одежди на Мария.

Напоследък все по-често си в Панагюрище. Разкажи ми за твоята любов към нашия град.

– Панагюрище е древно, историческо място, в което съм се родил и което ме вдъхновява. Би трябвало да може всеки да разсъждава върху живота си и донякъде да разбира кармата си. Е…, моята мисия мисля, че е свързана с България и Панагюрище. (Замисля се) Превратности в живота на един или друг човек, та и на мен… Съдбата ме отведе в София, но душата ми е и в Панагюрище, и там. Душата е витална. Физическото тялото с душата и духа, ако е на едно място, то мислите, душата и духа, спомените, са на друго. В моя случай са в Панагюрище.

Знам, че имаш историческо изследване, в което определяш Панагюрище като град на Богородица и светиите.
– Историко-филологическото изследване е свързано с името на Панагюрище. А то е, че буквално името на града означава град-празник на Богородица и на светиите, идва от: „пан“ – всичко, цяло, вси, все; „агио“ – свят, свещен, свети, светия; „юрти“ /в съвр. гр. език/ – празник; наставката „ище” – за място, селище; град. „Панагюр” също означава храмов празник, празник на Богородица. В последствие, тук има объркването и при възрожденци изследователи и при последващо преписване на техните постановки. „Панаир” е производно от „панагюр”. При развоя на езика, при една от палатализациите „г”-то отпада и се получава произнасянето „панаир”. А факт е, че има ли някъде храмов празник, се присламчват и търговците. Така, че „панаир” е вторично, „панагюр” е истинското.
… Дори поетесата Маргарита Петкова, навремето като идва в Панагюрищe, улови космическия смисъл, който носи града, и го нарече Център на Вселената.

Иван Станчев с майка си, която приятелите му наричат леля Нона

Разкажи ми за Дойчо и Нона Станчеви. Какво ти дадоха и какво не успяха да ти дадат?
– Благодаря на Господ, че съм се родил в Панагюрище и в семейството на обичащите се Дойчо и Нона. Красиви хора, богати хора, интересни хора, които имат в себе си и сложната карма и труда, и физическата красота и християнската ценностна система. Дадоха ми онова, което съм,…съдбата, генотипа, духа, любовта към хората – много е важно, уважението към хората и вдъхновение. Приятелите също ме вдъхновяват. Много ме вдъхновяват!

Какво се случва с твоята фондация „Съкровищата на Панагирик? Знаем, че си неин основател и председател.
– Идеята за фондацията се зароди преди повече от 15 години. Виждам, че властта и хората бавно и постепенно разбират целите й и узряват за осъществяването им. А те са: подновяване на параклисите и възстановяване на църквите, фестивални прояви, Съкровището – във фондацията е регистрацията на наименованията на съдовете (като запазена мярка), и пр. Богатият капацитет от идеи и законови положения при Фондацията могат да се използват в Панагюрище, и извън него. Но очевидно разбиранията, а вероятно и завистта, пречат да се стигне до законово, съвместно връчване на награди или осъществяването на прояви. На Фондацията е идеята и тя държи изключителните права за Националните литературни награди на името на Нешо Бончев. Преди десетина години фондацията работеше за организиране на конкурс на името на Елена Николай, съвместно с Общината и с други институции.

Кои личности са носители на награди на Фондацията?
– Евтим Евтимов, Маргарита Петкова, Михаил Белчев, Камелия Кондова, Ваклуш Толев и много други.

Какво ти предстои?
– Фондацията продължава осъществяването на целите си със съответните си задачи. Търси съмишленици, спомоществователи, спонсори, бизнесмени, фирми, които да не лъжат и да не крадат?! Три мои ръкописа, разбирай книги, чакат да излязат. Не ми е все едно кой ще спонсорира издаването им. Затова ми е трудно да намеря средства.

Какво ти дава и какво ти взема днешното време?
– Дава ми нерви и разправия… Вдъхновяват ме всички онези неща, които казах до тук.

Какво те води в живота?
– Любовта и Вярата!… Любовта и Вярата са ме водили през годините. Тъй като аз съм отворен човек, който обича и се доверява на хората, много от приятелите – де лъжи, де нож в гърба…, от което ме боли… Но това е като бумеранг – връща се… Мен или други, или народа може да лъжат, но Съдбата никой не може…, камо ли Небето… Небето вижда… и пише!

ЦЯЛ СЪМ КАЛ И ИВАН

Пия роса и от тичинките.
Отчет ще правя Горе! И сам!
Не съм задължен на никого.
ОБИЧАМ ВИ ВСИЧКИ!