Защо пък не, щом така говорят от телевизора

Изключително интересна бе срещата на панагюрци с корифея на съвременния правопис и правоговор проф. Владко Мурдаров тази сряда в Театъра. Професорът ни дойде на крака, за да ни разкаже за най- новите тенденции в съвременния български език. Шарената аудитори – ученици, учители и други, бе почти поетично запленена от интересната реч на специалиста, а и имаше възможност да подаде въпроси към него, пък и да отговори на неговите за характеристиката на местния диалект. .

Най-интересен бе отговорът на проф. Мурдаров на въпроса дали е книжовен изговорът на „ходиме”, „мислиме”, „правиме”, които форми взривяват филологическите среди и хората с усет към езика. Не, не са правилни, каза професорът, но „избягвам да коментирам нашироко темата, за да не тръгне дискусия, в която тези форми да се приемат за дублети”. От което пък стана ясно, че вече има такива гласове, вероятно подтикнати от факта, че така говорят депутати, министри, медици, и най-вече – министър-председателят. Синдромът на угаждането на висшестоящите дори за правописните и правоговорни правила, впрочем, не е нов. Той идва от времето на Тодор Живков, когато, обясни Владко Мурдаров, е имало гласове да се приеме за книжовна норма изговорът на „комунизъма”, „социализъма” и т.н., дето бяха повод за остроумни вицове няколко десетилетия. Е, тогава все пак филолозите са победили, но дали сега ще устоят на напъна, не се знае.

Противно на очакванията ми, проф. Мурдаров каза, че думата „колега” в българския език си има женски род и тя е „колежка”. Според него употребата само на мъжки род е проява на маниерничене в речта. Щом той го казва, значи е така, но никога няма да забравя как една приятелка от Добрич изговори тази дума – „кульиежка” …

Доста либерално е мисленето на проф. Владко Мурдаров по отношение допускането на дублети. „Това е резултат от движението на езика, промените, които се превръщат в тенденции от масовата ежедневна реч”, припомни той. Но едновременно с това подчерта, че масово се греши при „който” и „когото”, което не бива да води до промени в правилата. Наример, „Това е човекът, на който продадох …”, вместо „на когото” и т.н. Мурдаров продлжава да е привърженик и на употребата на пълен и кратък член, което има мислово значение в българската писмена реч.

Тези, които не бяха в залата, могат да съжаляват, защото пропуснаха изключително интересна среща. Няма за какво да жалят онези, за които езикът се свива до употребата на 300 думи и не знаят, че езикът ни не е този от Вайбър, есемесите и мейлите и че речта винаги си има увод, изложение, заключение. Какво беше това, а?!