Един панагюрец на брега на Атлантическия океан

От 15 години вече Георги Караатанасов е в Португалия. И … не мисли да се връща завинаги. Иначе често отскача в родния си град и гостува на родителите си, но после отново се връща. Срещам го тези дни и не мога да му се нарадвам. Изглежда все така добре, очите му са все така искрящо сини, общуването му все така осветено от мекота и искреност.
Как стана така, че акостира в Португалия, питам го на входа на приятелския ни разговор и той отговаря с присъщата си естественост: „Случайно!”.

Оказва се, че Георги след като завършва средното си образование в сега Професионалната гимназия, започва да учи една сериозна инженерна специалност. Едновременно с това работи и то с отлични резултати, смятай – финансови постъпления. Търси нови неща обаче, нови предизвикателства, не се спира пред неизвестното и непознатото. Така приема предложение от свой приятел да отидат заедно на брега на Атлантическия океан в Португалия и да изкарат по някой лев там, в хотелския бизнес сред необичаен пейзаж. Няколкото месеца обаче стават години, вече 15.

Нещо повече се случва и то дава посоката на живота на младия панагюрец в Португалия. Какво ли? Ами влюбва се в португалка! И вече има две деца. Съпругата му знае няколко български израза, но Георги говори перфектен португалски. Предстои му да научи двете си момчета на родния си език обаче. И разказва толкова увлекателно и отговорно за живота си в Лисабон, че удоволствието от срещата с бившия ми ученик е повече от приятна, тя става и познавателна. Нищо не знам за Португалия, преди да го срещна. Малко история, малко конквистадори, малко литература, фадо и това е. Сега сякаш съм поживяла малко там.

Георги се е утвърдил като убедителен ръководител на екип по поддръжка на хотелски комплекс в най-луксозната част на португалската столица, разположен на брега на океана с всички прилежащи глезотии, достойни за летуването на хора с пари от цял свят. Това не става веднага, разбира се, но собственикът на хотела бързо го оценява и му дава тази ръководна роля. Оказва се, че панагюрското момче ръководи екип от португалци в Португалия. Всъщност тук няма изненада – българинът е интелигентен и когато е работлив и отговорен – успява. Винаги съм го знаела, а при Георги прибавям и още предимства. Чаровното излъчване, положителната настройка, отзивчивата реакция.

Какво значи да работиш в Лисабон, Георги?
– Хотелът е почти на брега на океана. Кварталът е в луксозен морски дух, застоен с красиви хотели, поддържани градини и великолепни старинни имения. Хората са добре облечени, винаги учтиви и спокойни. Мястото е пригодено само за туризъм и португалците го правят с настроение и отговорност. С жена ми работим в съседни комплекси и се шегуваме, че сме от „конкуренцията”.

Добре, а самата работа по поддръжка на такъв голям обект, едва ли е лесна.
– Приятно ми е. Това е разнообразна дейност. Всеки ден е различен. И не е тежко, условията са много приемливи. Когато децата бяха малки, работех в строителството, защото заплащането бе по-високо. После се върнах към хотелите и съм доволен. Собственикът на комплекса е швед, който не стои тук. Той е гражданин на света и само се отбива при нас при пътуванията си из страните. Знае обаче по име всеки свой работник и е много учтив с нас.

Какъв е бюджетът на средното португалско семейство?
– Не знам, не мога точно да преценя. При мен е следното – имам заем за жилище с лихва от 1 % за 30 години. Взех го лесно. Работи и жена ми – тук майчинството е 6 месеца и децата тръгват на градина. Малкия ми син е на 5, а големия на 12 години. Почиваме регламентирано. В комплекса има традиция през отпуските персоналът да ходи на почивка в други бази на собственика в Португалия. Гледам колегите се мръщят на северната база, а ние ходим там с радост – евтино, изрядни условия, прекрасно отношение.

А другите защо се мръщят, студено ли им е?
– Да, представяте ли си, в северна Португалия им е студено. В Лисабон зимата е като този сезон в България. Градусите рядко падат до 15. Когато завали сняг в планините, които са най-много 1000 метра високи, то това е празник. Всеки купува пуловери, шейни, ски, а снегът … може и до другия ден да се стопи. Забавно е да ги гледаш.

Какви са цените на здравните услуги,?
– О, сравнение не може да става с България. В семейството, разбира се, сме осигурявани по всички линии. Работодателят плаща с 2/3 по-висока сума от работника. При двете раждания на жена ми не помня да съм платил и евро повече от това, което върви по линия на осигуровките. Тук близките ми са със здравословни проблеми и знам какво разплащане правят всеки път …

Кажи още нещо за шведа-собственик.
– По правило в Португалия се плащат 14 заплати, двете са за Коледа и за лятната отпуска. Нашият работодател ни дава допълнителни премии на финала на всеки сезон. Казва, че това му прави удоволствие, защото вижда, че правим добри приходи. Това е! А, спомням си, когато направих катастрофа. Колата ми бе за изхвърляне. Нямаше как да возя децата към училище. От комплекса ми дадоха служебна кола, докато си купя нова, просто така, за да нямам затруднения.

Имаш ли впечатления от образователната система?
– Там имам забележки. Португалците са решили, че математиката е нещо много трудно и това е. До седми клас се учи само португалски и математика и то … абе малко се учи …

А литература?
– Ми не, езика учат, граматика. Няма домашни. Учат и английски език, а от седми клас включват и още един чужд език. Училищата са много красиви и отлично охранявани. Детето се взима от родителя и се дава на него, друг вариант няма. Ако си съгласен детето ти да напуска двора на училището през междучасията, подписваш декларация. В града обикаля специална училищна полиция, непрекъснато се виждат тези автомобили. Реагира се и на най-дребния проблем.

Купонджии ли са португалците, каква музика слушат, имат ли си чалга или там всичко е фадо?
– В началото ходех често в заведения. Но бяхме повече чужденци, правехме си купони всяка вечер. Сега мнозина си заминаха. Тогава беше бумът на Португалия, многото пари от Европа. Нали Барозу е португалец, строеше се в невероятни мащаби. След това кризата дойде – когато строителството рязко спря и останаха много незаети сгради, жилища и т. н. Но глад и скъпотия … не виждам, поне в Лисабон. Тогава настана и отливът на чужденци като мен, аз съм сред малцината останали. А колкото до чалгата, и те си имат, това е бразилската музика, а фадото – това не е музика да я слушаш непрекъснато. Пък и на мен не ми харесва особено.

Показа ли България на португалката?
– Да, често идваме с нея. Харесва й. Показал съм й много исторически места, манастири, църкви. Разказвах й за историята на Панагюрище. Веднъж обаче тя ми каза: „Добре де, вие сте една от най-древните държави в Европа, имате толкова история. Защо ми разказваш само за битки, кръв и поражения? Няма ли друго!” Засега не успявам да й отговоря.