Елисавета Георгиева дарява пръст от гроба на Хан Кубрат на арменец, изградил „Двор на Кирилицата” в Плиска

Преподавателят по география в Професионалната гимназия Елисавета Георгиева участва в Шестата сесия на Световния парламент на българите в чужбина. Форумът се проведе в края на ноември в град Варна, който е определен за столица на българите, които живеят извън границите на България. В изказването си Георгиева е споделила своите изследвания на живота и делото на панагюрския възрожденец Сава Радулов, както и огорчението си, че името му започва да тъне в забрава в родината му и в родния му град.

Спомен от 6-та сесия на Световния Парламент на българите в чужбина. Заедно с Елисавета тук е и главният редактор на българския вестник в Украйна (отляво на панагюрката)

Световният парламент на българите е неправителствена организация към Асоциацията на българите по света, в която членуват над 800 клуба от 39 страни. Георгиева е от квотата на бесарабските българи от Украйна. Та е член на два комисии: „Религия и култура” и „Връзка с НС и медиите”. Председател на Парламента е историкът от ВТ университет проф. Пламен Павлов. Сред членовете на Асоциацията са бившият кмет на Варна Кирил Йорданов, поетът дисидент в Калифорния Иван Бързаков, три пъти номиниран за Нобелова награда за поезия, акад. Григор Велев и др.

12 метра висок е православният кръст, в Двора на Кирилицата, а около него са артистичните скулптури на българските букви. В близост е картинната галерия с творби на съвременни български художници, претворили в платна знакови моменти от историята на родината ни.

Почетен гост на сесията във Варна е бил собственикът на „Страноприемница Плиска” с „Двора на Кирилицата” в него Карен Алексанян. Арменецът идва в България преди десетина години и остава тук, довежда и семейството си и закупува имот от 7 дка в Плиска. Там изгражда хотел и в него организира едно специално пространство, посветено на славянската азбука. В „Двора на Кирилицата” поставя двуметрови каменни букви, всяка свързана със символ, изработени от арменски скулптори от камък от Армения. От бял мрамор пък поръчва фигурите на Цар Борис Покръстител, Кирил и Методий и други велики български исторически и духовни личности. Християнският кръст е в центъра на композицията, висок 12 метра.

В това мъничко медно менче Елисавета Георгиева поднася пръст от гроба на Хан Кубрат на Карен Алексанян, изградил в комплекса си Двор на Кирилицата и на българската духовна история.

Като подарък за поканата да разгледа Буквите, Елисавета Георгиева подарява на Карен Алексанян медно менче с част от пръстта, взета от гроба на Хан Кубрат в Малая Перешчепина, Украйна.

„За мен беше изключително вълнуващо посещението ми в Двора на Кирилицата в Плиска. Усещането е невероятно, особено след като виждаш един пестелив на думи, но щедър на духовност човек”, сподели с „Време” Георгиева. По време на сесията на Световния парламент на българите във Варна Алексанян е бил заинтригуван от делото на Сава Радулов и желанието на Елисавета да открие гроба на големия възрожденец, свързал делото и съдбата си с българите в България и Украйна, и да организира изграждането на паметник във Варна, където умира през 1887 г., Алексанян обещава да помогне, същото обещание Елисавета получава и от известен панагюрски предприемач. Нейното пристрастие към живота и делото на Сава Радулов е породено от честите й контакти с българите от Бесарабия в Украйна и Молдова, посещенията й в Болградската гимназия, чийто пръв директор е панагюрецът, от разговорите й с приятелите от българската диаспора, които „се вълнуват повече за съдбата на България и историята на родината ни, отколкото много българи и панагюрци”, споделя развълнувано Георгиева.

В момента гробът на Сава Радулов не е известен. Навремето е бил погребан в Морската градина във Варна, но при ремонтите по-късно костите му са пренесени. В момента духовник от града проучва местните църковни архиви, за да види съдбата на костите на известния монах книжовник от епохата на Възраждането.