Димитър Стефанов

Че интелигенцията в Панагюрище е многохилядна, няма никакво съмнение. Тук едва ли не с всеки случайно срещнат можеш да дискутираш надълго и нашироко всякакви теми от сферата на културата и изкуствата. За каквото и да се заговори – било то за поезия, за музика или за живопис, панагюрецът с гордост ще демонстрира дълбоки познания и невероятен афинитет към която и да е от музите и техните именити представители. И вероятно няма да пропусне дебело да подчертае, че лично той е ерудит, и то от екстра-класа.

Но има май и още нещо характерно за нашенския интелектуалец. Това ще да е неговата гордост и честолюбие. Той като че ли не е склонен да приеме като подаяние някаква си безплатна изява. Понятието „Вход свободен” явно го притеснява, а може би и унижава. Иначе едва ли би го подминавал така достолепно, както се случи и в четвъртък, 10 декември.

На сцената на театъра през този ден бе обявен концерт, ама концерт! Безспорно супер класен. В чест на 40-годишнината от създаването на цигулковото си дуо професорите Йосиф Радионов и Ангел Станков бяха решили да подарят на града ни едно емоционално музикално преживяване – такова, каквото само те могат да предизвикат. Ако някой все пак не е чул тези имена, нека ги представим накратко.

Това са двама носители на първа награда и златен медал от Първия международен конкурс и фестивал за камерна музика в Осака през 1993 г. Свирили са с огромен успех на сцените на прочути концертни центрове като Гевандхаус в Лайпциг, Сънтори хол в Токио, Московската консерватория, Уигмор хол в Лондон и на други от най-известните световни сцени. А за соловите си изпълнения проф. Станков е и кавалер на орден на Британската кралица.

Да, ама на всички тези места желаещите да се насладят на виртуозните им изпълнения са си плащали скъпо и прескъпо. А в Панагюрище какво – пристигат двамата с киминетата си като панаирджии и не желаят по нито стотинка от никого. Обидно е някак си! Та ние да не би да сме нещо по-долно от чуждоземните публики, че и от Британската кралица.

Ето тази обида ще да е причината залата на театъра да остане полупразна. Но все пак, хайде от нас да мине, и полупълна, за да се чуят и многобройните подвиквания „Браво! Браво!” и да гърмят бурни аплодисменти. А като за капак, тези които по една или по друга причина се бяха прежалили да прекрачат театралния праг, след последните акорди се заинатиха и никак не им се искаше да си тръгват. Още, та още! Сякаш бяха на „Концерт по желание”. Щеше им се на хората освен Хайдн и Сарасате, да им се сервират на тепсия още я Вивалди, я Брамс, я Моцарт. Или поне партниращият на дуото наш съгражданин Цвятко Ценов в клавирен съпровод на Зорница Радионова да ги почерпи с още малко „вино хардалия” или им доразкаже историята за мераклиите на „Ганините очи”.

С две думи – концертът на именитите цигулари бе прекрасен и заради това – чест за Панагюрище. Като следствие – мнозина от тези, които полунапълниха залата, потърсиха гостите зад кулисите и в гримьорната, за да ги поздравят, да им благодарят лично и да им стиснат ръцете.

А колкото до тези, които оставиха половината столове празни – няма какво да ги мислим. Навярно в близко време за тях ще се появи някой от сорта я на Ивана, я на Графа, я на някой друг благородник на чалгата или рапа. Те без никакво съмнение ще ги привлекат като магнит и ще им приберат по десетина лева. И то така, че залата на този многолик храм на съвременната култура и културка да се пропука по шевовете!

Но нека бъдем коректни – всеки има право на избор. Така че – честити празници на всички братя панагюрци без разлика от музикалните им предпочитания. И най-вече – на интелектуалците!

Снимки от концерта може да видите тук.