Аз не искам да бъда песимист! Не искам да бъда и нихилист! Не искам да бъда всичко онова, на което се опитва да ни превърне Времето ни. Шибаното време, в което се налага да живея, в което се родиха децата ми, в което, предани до гроб, изстрадват и родителите ни… Светът, който искам да обичам отдавна е заприличал на разпалено бунище, в което се изхвърлят всички ненужни и неудобни някому общочовешки правила. Нали си спомняте песента на „Щурците”от преди години, в която се пееше: „Аз не съм нихилист и никога няма да бъда. Аз не съм антихрист и никога няма да бъда. Аз съм просто човек. Аз съм просто човек!”

Пееха е стотици млади хора, жадни за промяна по улиците и площадите на София, и страната. Тогава, когато Свободата с неустоимия си чар пленяваше душите и сърцата на хората, които толкова години бяха живели в страх от Системата. От коя система, Господи? Тази, която ни пречеше да изказваме свободно мнението си, мислите си… Тази, която пращаше хората в лагери и затвори… Тази, която издигаше в култ неща, които никога не станаха „Верую”, на никого… Тази, която се сгромоляса под напъна на масите, които, обладани от еуфорията на една неосъзната Свобода, за съжаление, не попречиха на политическия „елит” да унищожи поне малкото хубави неща на отиващото си време…

Какво се случва днес?…

Демокрацията се оказа уродливото дете на стария строй… Днес не пращат никого в лагери… Днес сметките се разчистват по-бързо и по-точно – само с един изстрел. Днес не питат народа как се справя с изхранването си, със здравето си, с данъците си. По-точно: днес никой не мисли за това…

Колаж: kaldata.com

Днес направо ни заповядват: „Трябва да увеличите местните данъци!” Нищо, че и миналата година ги увеличихте. Те всяка година регулярно трябва да се вдигат. Особено „Такса смет”. Без значение, например, че смъртността е по-висока от раждаемостта и без значение, че ¼ българи работят и живеят в чужбина, и изхвърлят сметта си там. Не трябваше ли „Такса смет” да се намали, поради липса на повече сметоизхвърлячи! Или пък тя се вдига точно затова, за да компенсира изхвърлянето на по-малко смет от липсващи граждани. Продължаваме напред, както казва Кубрат Пулев: „Трябва да застраховате колата си, защото в противен случай, ще й бъде прекратена нейната регистрацията!” Ама никой не го интересува, че Ти си свободен гражданин и Ти трябва да си решиш сам, кога ще си я застраховаш, кога ще си я караш и кога ще имаш пари, за да заплатиш нейната застраховка „Гражданска отговорност”! Не че нещо, де! Ти пак може да си я подновиш, но ще трябва да бръкнеш в джобовете си, за да дообереш жълтите си стотинки, и да може да я регистрираш пак. Иначе няма откъде да влизат приходи в държавната хазна. Тъпите мутри не се сещат как да направят пари от ресурсите, с които разполагат, как да ги доразвият. Не се сещат как да не стават подлога на Европа. Сещат се само как да съдират кожата на бедния народ. Сещат се само как да източват европейските пари и да си купуват вили, апартаменти и прочее… Всъщност, сещат се за доста неща! „Винетката става по-скъпа, защото трябват пари за пътища!” Да, ама не! Защото пътищата не са никакви пътища. Защото най-сигурният път, за съжаление, за всички млади хора, които започват да се борят за реализацията си, се оказва пътят до Терминал 2. И, всъщност, по тези пътища, които ще се ремонтират и строят, ще шофират европейски тирове и коли, за които други европейски страни са отделили средства, за да може да им се превозва стоката. Поне стратегическото място на България играе в случая добрата си роля. Иначе и без новопостроени магистрали щяхме да си стоим.

Ами какво да кажем за развилнелия се Москов? Той завалията сякаш не живее в тази държава. Сякаш пада от Марс… Иска да въвежда данък „Вредни храни”. И пак за пари иде реч, не за здраве. Ами да беше предложил да не се произвеждат или да не се внасят такива храни… За да му повярваме, че е загрижен за здравето ни. Затова жълтите вестници ще тръбят, че е купил на съпругата си рокля за скромните 800 лв. Пак по негови прогнози и предложение онкоболните ще се наложи да си плащат сами лечението.

Докъде стигнахме, Господи?!

Да търпим такива безумия и такива хора да решават съдбата ни! На какво да се зарадваме? Как да стоплим премръзналите си сърца? Като всеки ден някой някъде е гръмнат! Защото се разчистват мръсни сметки! Как да повярваме в харизмата на министър-председателя ни, когато виждаме какво прави? Как само изчака да минат изборите и започна да се чуди откъде да смуче народа, за да може да връща заема от няколко милиона евро, който изтегли преди време?

Как да бъдем добри,

когато тези, на които Европа протегна ръка и приюти в земите си, посягат на невинни жени? Сред тях има стотици българки – девойки, жени, студентки! За това се мълчи! Истината трябва да бъде приспана! Без значение, че стотици майки тръпнат за децата си? В името на какво обаче се питам? В името на нечии план за обезличаването на вярата и расата ни? В името на нечии заговор, може би? Заговор, за който нашата фантазия дори е бедна! Това ли ще бъде цената, която трябва да платим? С честта на децата си? Със страха им? С отнемането на свободата им?

Чудя се само как един от по-висшестоящите не се намери да вдигне преклонената си глава, да се опълчи срещу цялата тази обезумяла мафия от политически „елит” и да поведе народа?

На какво да се зарадваме, Господи? На поредния увеличен данък? На поредното убийство или самоубийство? На поредното изнасилване? На поредната катастрофа? На поредната увеличена такса в болницата? На поредното административно усложнение, с което си късаме нервите и си губим от иначе така бързо летящото Време? Време, в което искаме да бъдем по-добри, а не можем! Защото, ако не сме вълци, ставаме плячка!

Какво да си обещаем, Господи?

Че ще правим най-доброто, което можем, но то ще бъде в услуга не на този, на когото трябва, а на нечии интереси? Докъде я докарахме, Господи? Докъде ни смачкаха? Та да не можем да си вдигнем главите. Защото от турско робство е останало: „Преклонена глава, сабя не я сече!” И така си караме. Нищо, че отричаме турското присъствие и пеем възрожденски песни!

На светлите празници, които отминаха, нищо не си пожелах. Противни ми бяха благите честитки по социалните мрежи и словоизлиянията от този род.

Душата ми до просълзяване напълниха само тези млади момчета, които влязоха в студените води на Луда Яна на Йордановден! Чисти и неподправени! Смели и дръзки! Честни и истински!

„Остава да се запитаме: как човек от борец за демокрация се превръща в диктатор?
Властта е наркотик – не само ставаш зависим от властта, не само е трудно да се откажеш от нея, напротив – започваш да имаш потребност от все по-големи дози власт и като истински наркоман започваш да губиш представа за реалността; за това ти помага и обкръжението от сервилни ласкатели – всички знаят максимата на Паскал, че „казването на истината е полезно за човека, на когото я казват, но е неизгодно за хората, които я казват“ – сееш ли истина – ще жънеш омраза, затова всички те лъжат най-съзнателно и користно, казват ти само това, което ще ти е приятно да чуеш, възторжено ти нашепват, че си велик.
Така колкото по-високо се издигаш във властта, толкова повече се отдалечаваш от истината и оставаш все пò сам и пò сам… А самотата е гнилият трон на всеки диктатор.”

Из „Българските страсти
към трите власти“ на Стефан Цанев