В навечерието на 140-та годишнина от Априлското въстание се свързахме с познатата и любима учителка на много панагюрци Лушка Караянева. Две години – от 1974 г. до 1976 г., тя ръководи експедиционен ученически отряд с името „Райна Княгиня”. Отрядът развива богата изследователска и събирателна дейност. Водени от умелата ръка на своята преподавателка по история и класна ръководителка, учениците активно се включват в интересните инициативи, посветени на Април 1876. Отрядът работи по план. Участниците са разпределени на групи, които се заемат с поставените им задачи от плана. Основните теми са две: „По огнищата на родолюбието на героизма” и „100 години Априлско въстание”.

В няколко броя в. „Време” ще представи моменти от дейността на отряда, извадки от дневника, който учениците са водили през двете години от съществуването му, спомени на негови членове, снимков материал. Архивът, който и до днес г-жа Караянева пази, е толкова богат, че едва ли ще може да се побере на страниците на вестника. Но нашата идея е да покажем как се е работило през онези години, да предадем този огън, който и до днес гори в душата на учителката и нейните ученици.

В предварителния ни разговор попитах г-жа Караянева: „Кой запали тази любов към историята и по-специално към Знаменоската на Априлското въстание?”

Отговори ми: „Моята първа учителка – Мария Гешанова. Тя дойдеше, вържеше ми панделката и ме погалваше по бузките…(показва ми и се усмихва). И един ден тя излезе и започна да ни чете за Райна Княгиня. Това, което ни прочете толкова ме развълнува, че оттогава винаги съм имала интерес към нея. Много ми костваше, когато водех отряда, да изнамеря контакти с нейните правнуци. Но с много упоритост успяхме. И на 30 април 1976 г, в навечерието на 100 годишнината на Априлското въстание, когато бяха пренесени костите на Райна Княгиня от София в родната й къща, ние ги поканихме всичките в Панагюрище и успяхме да ги запознаем. До този момент те не се познаваха. А са пръснати по всички краища на България – София, Бургас, Оряхово, Банкя. Това е едно от най-сериозните постижения на отряда ни.”

На 10 май 1976 година отрядниците вземат участие в документален филм, посветен на мемориалния комплекс „Априлци”, който печели втора награда на конкурс за документални филми, посветен на 100 годишнината на въстанието.

Сред архивните материали са: дневник, десетки албуми, посветени на поколението на Райна Княгиня, на местата, посетени от отряда, на дейците на Априлската епопея, на членовете на Привременното правителство и др. Важно място заемат родословното дърво на Княгинята, макети на родната й къща, на паметника на Оборище, на черешовото топче. Пазят се карта на въстаническите действия на панагюрския край, както и табла с различна тематика: за поколението на Р. Княгиня, за членовете на революционния комитет в Панагюрище, за пътя на Хвърковатата чета на Бенковски, картосхема на м. Оборище. По молба на отрядниците Картографски институт в София изготвя и картографска карта, на която са нанесени всички забележителни обекти, свързани с въстанието. Отрядниците изработват и електрифицирано табло „Историческите местности около Панагюрище”, което се радва на голям успех и отлична оценка. Сред съхраните вещи от богатата събирателна дейност са монети, униформи, оръжия, стари снимки, книги. Тук е копието на акта за смъртта на Райна Княгиня и коженият портфейл на Ильо Войвода.

Ето какво разказва Лушка Караянева за изпълнените с много хубави емоции години:

Създаване и организация на работата

Лушка Караянева

„В навечерието на 100 годишнината от Априлското въстание 1876 ми възложиха, като преподавател по история и класен ръководител на поверения ми Vв клас, да бъде създаден експедиционен отряд, който в продължение на две учебни години (1974 – 1976 г.), трябваше да работи по избрана от нас тема. Децата и родителите им с радост приеха предложението ми да работим по темата „По огнищата на родолюбието и героизма – 100 години Априлска епопея”. Още повече, че отрядът вече носеше името на Райна Княгиня – ушила и развяла знамето на въстанието през Април 1876 г. Девизът на отряда беше: „На бунтовен Април – достойни потомци”. В щаба на отряда влязоха Сърма Раленекова, Стефан Кънев и Радостина Чамова. Работата се провеждаше на два етапа: първият – учебната 1974-75 година и вторият – учебната 1975-76 година.

След срещата с потомците на Райна Княгиня състояла се в Историческия музей

Моята цел беше чрез разностранни дейности, залегнали в плана на отряда, да работя за патриотичното възпитание на децата. За целта основните задачи, които си поставих бяха: членовете на експедиционния отряд да се запознаят с живота и подвига на Знаменоската, със събранието на Оборище и участието на Панагюрище във въстанието; работа по създаване на навици за събирателна и проучвателна дейност; екскурзионно – туристическа дейност, която да съдейства за усвояване на туристически умения и сръчности, да обогати историческите познания на учениците и да събуди любов към природата и Родината. Имах за цел тези ученически преживявания да вдъхновят учениците към вълнуващо творчество, изразено чрез написване на разкази, дописки, стихотворения, рецитали, литературни композиции, сътворяване на макети и рисунки, свързани с темата на експедицията.

Първата сбирка на отряда имаше за цел да разпредели задачите по групи. Сформирахме V групи. Първа група трябваше да работи по проучвателската, събирателска и творческа дейности. Втора група отговаряше за екскурзионно-туристическата дейност. Третата работеше по изготвянето на албуми и папки за събиране на исторически материали по темата. Членовете на четвърта група се занимаваха с подреждането и оформянето на албуми, направа на табла, карти, схеми, макети. Петата група се зае с изработването на емблеми и униформи аз всички участници в отряда – туристическа и въстаническа.

Познавателно – проучвателната дейност обхващаше темите:

1. Априлско въстание – причини, подготовка, ход, характер и значение
2. Първото Велико народно събрание на Оборище
3. Запознаване с живота и подвига на Райна Княгиня
4. Събиране на данни за поколението на Р. Княгиня и изработване на родословно дърво
5. Запознаване с живота и делото на членовете на Привременното правителство, както и с участието на делегатите от Панагюрище на Оборищенското събрание

Направихме множество походи, излети, екскурзии и екскурзионни летувания. Те надхвърлиха няколкократно заложените в плана обекти за посещение. Само през първия етап отрядниците имаха в книжките си за 100-те национални обекта по 32 печата, а през втория етап далеч надхвърлиха и тази цифра. Всички станаха носители на значката „Опознай родния край”, а отрядът взе първо място в команда „Млад пътешественик”.

Всички наши преживявания записвахме в дневник, който беше идеално воден по време на цялата експедиция от Лидия Станчева.

Отрядниците имаха право да се включат по желание, в която и да е група.

Десетките албуми и днес ни напомнят за изживените радости и незабравими впечатления от посетените места, от срещите с потомци на априлските герои, екскурзионното летуване, за участието на отряда в 30-я национален поход „По стъпките на Ботевата чета”, летуването на море в Равда и участието ни в VI-я Национален пионерски сбор. А стриктно воденият дневник разказва за две щастливо изживени детски години. Екскурзията, походите и пътешествията дадоха възможност за изява на всеки участник в експедицията, за задоволяване на естествения стремеж на децата към романтични и приключенски изживявания, за разгръщане на способности, вяра във възможностите и сплотяване.

По време на цялата експедиция имахме безрезервната подкрепа и помощ на родителите. Те живееха с проблемите на отряда. Помагаха ни предприятията, с които имахме шефство, уредничката на музея „Райна Княгиня” г-жа Руска Патърчанова, музейните сътрудници в Градския исторически музей и много други.
Благодарение на тази отзивчивост, в отряда се извършиха много повече дейности от заплануваните.

Поздравявам бившите членове на експедиционен отряд „Райна Княгиня” при СПУ „Нешо Бончев” (тогава), гр. Панагюрище по случай 140-та годишнина от Априлското въстание. Пожелавам им да запазят патриотичния дух в себе си и да продължават все така да милеят за България и за всичко българско”.