Представяме Ви нови, славни приключения на учениците от експедиционен отряд „Райна Княгиня”, грижливо записани в техния дневник, който в продължение на две години старателно изписва Лидия Станчева. Безброй щастливи мигове, изживени по незабравим начин, весели екскурзии, интересни срещи, още по-интересни разговори и, разбира се, много създадени приятелства са съпътствали детските дни на пионерите от 5в клас. Богат снимков материал е запечатал разкошни спомени, които оживяват днес, след 40 години, на страниците на „Време”.

Походът до връх Еледжик

Днес следобед тръгнахме с автобус, минахме през много села. Когато отминахме последното село Церово, автобусът едва пъплеше нагоре към върха. Колкото по-нагоре отивахме, толкова повече свежият планински въздух напираше през отворените прозорци. Най-после се показа една снежно-бяла сграда – туристическата хижа. Веднага тръгнахме към мамещата зелена горичка към хижата и скоро се върнахме с букети от горски цветя.

Членовете на експедиционен отряд „Райна Княгиня“ в туристическите си униформи

На 300 метра от хижата се намира паметна плоча, на която е написано: „На това място, по време на Априлското въстание 1876 година, се е събрало населението на селата Церово, Лесичево, Сребрино, Виноградец, Славовица, Мухово, Горно и Долно вършило. Под ръководството Гене Телийски от Церово, мястото било превърнато във Военен въстанически лагер. На два път тук минавал войводата Бенковски с Хвърковатата чета. Обкръжени и нападнати от башибозушките орди и турска войска, въстаниците геройски се отбранявали. В жесток бой с поробителя за свободата на българския народ храбро загинали над 300 души”.

В знак на почит към загиналите герои, поднесохме на паметната мраморна плоча букет цветя.

Вечерта в хижата изнесохме богата вокална програма. Отправихме поздравления към гостите на хижата – ученици от Церово и учителите.

На другия ден, рано сутринта, поехме пеш към село Баня. Вървяхме мълчаливо и слушахме ненадминатите горски певци, които се срещаха в тези трудно проходими места. Отправихме се към язовир Тополница. Бяхме много изненадани от това, което видяхме. Високата 86 метра язовирна стена, дълбоката 60 метра вода и дължината на язовира 15 километра. Изкачихме се на високия хълм над язовира. Оттам съзряхме далеч на хоризонта връх Еледжик и малката като бяла лястовица туристическа хижа. Не вярвахме, че е възможно да сме извървели този дълъг път. Наш водач беше бате Цветан Заеков, който бе с нас и на екскурзионното летуване в Средна гора през миналото лято. Преминахме през горнобанското кале и влязохме в село Баня. Оттук с автобус си тръгнахме за Панагюрище.

(27-28 март 1976)

——————————————————————

Литературна разходка „По следите на Кървавото писмо”

Днес проведохме дълго подготвяната литературна разходка. В нея, като говорители, взеха участие Веселка, Сърма и Радостина. Прожектираха се снимки от Априлското въстание. Пред нас оживяха героично величавите моменти от Априлската епопея 1876 година в Панагюрище и Батак, Перущица и Брацигово, Клисура и Копривщица, както и образите на Бенковски, Волов, Павел Бобеков и Орчо Войвода, на Знаменоската Райна Княгиня и Цвята Зографска.

Бяхме развълнувани от видяното и чутото в литературната разходка.

(31 март 1976)

——————————————————————

Посрещане на експедиционни отряди от бившия Варненски окръг и на първенци от Националния рецитал „Април – 1876 година”

На 1 април 1976, сутринта, посрещнахме специален влак с участници на експедиционните отряди и пионери, отличили се в Националния рецитал „Април – 1876 година”. Всички бяхме облечени във въстанически куртки. Приветствахме ги и тръгнахме с автобуси за местността Оборище. Пред паметника ги запознахме с дейността на Първото Велико народно събрание.

Следобед, разделени в шест лъча, ги разведохме из града, по музеите и възрожденските къщи и им изнесохме беседи. Варненци останаха доволни от наученото за бунтовния ни град.

Вечерта пред паметника на Георги Бенковски варненци проведоха тържествен митинг-заря, на която присъствахме и ние. На другата ни даваха по телевизията. Бяхме много щастливи.

(1 април 1976)

——————————————————————

Среща с внучката на Цвята Зографска

Днес госта на отряда беше внучката на Цвята Зографска – бивша учителка по музика в нашето училище – Ана Главчева. Тя ни разказа много неща за цвята, които не знаехме.

По време на въстанието Цвята е била млада, около 32-33 години. Родена е в село Баня. Когато се оженва за Иванчо Зографина, семейството се премества да живее в Панагюрище. Освен художник, Зографина е бил един от първите фотографи в България.

По това време започнала усилена подготовка за всенародното дело. Всички вярвали в щастливия му край. Нямало къща в града ни, където да не се леят куршуми, да не се правят фишеци. В други се пекъл хляб и песимет. В някои усуквали върви и правили навуща за въстаниците. Заедно с всички, Цвята и Иванчо помагали. В къщата им гостували Бенковски, Волов, Каблешков, Бобеков и други революционни дейци. Наред с Райна Попгеоргиева и Цвята помагала за по-бързото ушиване на знамето, което мъжът й изографисал върху плата. Освен това, той направил и знамената на въстаническите чети. Те били по-малки по размер от знамето, което ушила Райна. До наши дни е останало само едно от тези знамена.

След погрома на въстанието Цвята е арестувана и заедно с Райна Княгиня е пратена в Пловдивския женски затвор „Имам Евине”. Цвята била най-добрата опора на 20-годишната Райна в тези дълги и мъчителни дни по време на пребиваване в затвора. От затвора двете жени са освободени и Райна се прибира при майка си.

На 13 юни 1922 година почива българската героиня Цвята Зографска, събрала в себе си образите на многото българки – родолюбки, посветили живота си на великото всенародно дело- Освобождението на България от турско робство.

Учителката Ана Главчева ни показа снимки на Цвята Зографска. Записахме интересния й разказ на магнетофон и направихме снимки.

(8 март 1976)

Следва