9 сигнали през 2016 г. в РУ-Панагюрище досега

Домашното насилие над жени. Това е темата ни в този брой и сме готови да спорим с всеки, който смята, че това не е важно. Подкрепяме важността на темата и с числа, предоставени на „Време“ от РУ-Панагюрище.
По темата разговаряме и с полицейски инспектор Павлин Караколев, който има специфичен опит в обработването на сигнали и жалби.

Полицейски инспектор от РУ-Панагюрище Павлин Караколев

Домашното насилие над жени. Това е темата ни в този брой и сме готови да спорим с всеки, който смята, че това не е важно. Подкрепяме важността на темата и с числа, предоставени на „Време“ от РУ-Панагюрище. По темата разговаряме и с полицейски инспектор Павлин Караколев, който има специфичен опит в обработването на сигнали и жалби.

И ако си мислите, че темата е табу, както беше преди години, и тук грешите. Времената се сменят, а с тях и мисленето на хората, както и реакцията на жертвите на домашно насилие. Огледайте се, е нашият призив и помислете дали сами нямате примери за домашно насилие над жени. И обръщението ни не е към жените, напротив! Свързано с тази тема е и другата – домашното насилие над деца, която обаче оставяме за друг брой.

По официална статистика всяка четвърта жена е предмет на насилствено посегателство над личността й. Драстично звучи, но е вярно.

Знакова е снимката на Нора Шопова, която тя прави на специална фотосесия за списание Bulgarian 12. Зад обектива е фотографът Васил Германов. Снимката пасва идеално на темата ни

Статистиката обаче може и да греши и причината за това е основно в „срама на жертвите“. Особено в по-малките селища. Но и това вече се променя, видно от числата в Панагюрище.
През 2015 г. са регистрирани 5 случая на домашно насилие над жени, тоест 5 жени са подали официално жалби. През 2016 г. до края на ноември случаите са вече 9. През 2014 и 2013 г. случаите са доста по-малко отколкото през 2015 г.

Какво говори тази статистика? Не ни казва, че насилието зачестява – то винаги е било високо, но е било скрито. Нарастващите случаи на подадени жалби говори, че жертвите на домашното насилие все по-често отключват смелостта си и търсят помощ от правоохранителните органи. Стените на дома, наречен крепост, се пропукват, но този път за добро – в името на свободата на личността и отрицанието на грозното. Защо ни е нужда крепост, в която единият може да тормози близкия, с когото живее, бил той съпруга, съпруг или деца.

Съветът на инспектор Караколев е в тази посока: „Нека жертвите на домашно насилие да не страдат сами в себе си, а да потърсят съдействие, тъй като този проблем е масов. Обществото вече е отворено за тази истина и не заклеймява подобна смелост”, за разлика от преди години. Искам да убедя всички, че съответните институции, които имат грижата да се борят с подобни нарушения на свободата на личността, вече са по-подготвени и винаги реагират с разбиране и съобразяване с всички фактори, спазвайки закона.”

2005 г. е приет първият вариант на Закона за защита от домашното насилие. Последното му изменение е от юли 2015 г. В него са разписани случаите, начините и процедурите, според които може да се потърси и да се получи защита. Основните институции, които са ангажирани с тази защита са органите на МВР и Съдът. Разписана е и категорична методика за последователни действия с цел защита на жертвите, превенция на посегателствата и дори наказание за насилниците.

Караколев е категоричен в съвета си жените да не се оставят на грубостта и да търсят правата си. „Жертвите се тревожат, че процедурите са тежки и че след като разбере за оплакването домашният насилник може да го повтори, с по-голяма жестокост. Имаме законови форми, а и вече добри практики в преодоляването на тази опасност“, категоричен е той и без колебание окачествява мъжете насилници като „слаби хора“, а ние добавяме от себе си „страхливци и комплексари”,

Разбира се, иска се кураж и решителност от жертвите – съпруги, приятелки, сестри. Да преодолеят страха и главно срама. Не е тайна, че някои от тях са готови с години и десетилетия да търпят, за да не чуят съседите, за да не разберат децата, за да не стана за смях … И така нещата се задълбочават. В най-драстичните случаи жертвите могат да бъдат настанени в защитено жилище дори. Има такива в страната, макар да са недостатъчни. Има и в Пазарджик. Досега от нашата община няма случай на настаняване в защитено жилище, но кой знае … На този етап „Време“ иска да събуди мисленето на всички, за да не се стига до такива драстични мерки.

Инспектор Караколев обръща внимание и на въпроса за отношението на обществеността към темата, като включва и темата за домашно насилие и върху мъже и деца: „Когато хората разберат, че някой техен приятел или близък е жертва, трябва своевременно да уведомят РУ-Панагюрище, а не да прикриват проблема, тъй като той може да е от много години … В нашето управление имаме добри практики в разрешаването на подобни казуси, имаме и отличен диалог с Районен съд – Панагюрище. Всеки казус се разглежда индивидуално, при спазване на пълна конфиденциалност и със стремеж за разрешаване на проблема и за двете страни.”

„Домашно насилие, четем в презантацията, която бе представена на форума „Разруши мълчанието” в Панагюрище през май т.г., е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.“

А за финал на този текст поместваме съветите на психолози как да разпознаем потенциалния домашен насилник:

• почти винаги е агресивен;
• агресивен е по отношение на домашните животни;
• в миналото му има криминални епизоди;
• подвластен е на бърза смяна на настроението си – от спокойствие до ярост;
• обвинява Вас за всички проблеми;
• заплашва да се самоубие, ако го напуснете;
• винаги е ядосан на някого или на нещо, чупи и хвърля вещи