Продължаваме темата си от миналата седмица „Домашно насилие над жени“. В отговор на питане от „Време“ експертът по „Връзки с обществеността“ към Областната дирекция на МВР Мирослав Стоянов ни изпрати следните данни.

През настоящата година до октомври на територията на област Пазарджик са регистрирани 70 преписки за домашно насилие. 12 от тях са от общините Панагюрище и Стрелча. Тези преписки са образувани по сигнали на жертви на физическо или психическо насилие или от техни близки или свидетели. Случаите обхващат прояви на жестокост към партньор в семейството, към по-възрастен член на домакинството или към дете.

„По всеки един от случаите е извършена проверка и преписките са внесени в законоустановения срок в съответните районни съдилища за разглеждане”, уточнява говорителят на пазарджишката Дирекция на МВР М. Стоянов.

Както бяхме съобщили в миналия си брой по информация на полицейски инспектор Павлин Караколев, случаите на домашно насилие над жени в община Панагюрище през 2016 г. до края на месец ноември са 9 броя. Всъщност случаите са с един повече, но той се отнася за насилие на съпруга над съпруг, което всъщност не е предмет на настоящото ни изследване. Вниманието ни и досега е насочено основно към насилието спрямо жени в домакинството – съпруги, партньорки, майки, баби, сестри. Ограничаваме темата, като изключваме дори насилието спрямо деца, тъй като тя подлежи да специално внимание и още по-сериозно проучване, включително с разширяването на темата със случаи на насилие спрямо деца в училище, социални институции и пр.

Защо расте броят на жалбите

Като цяло растат случаите на сигнали или конкретни жалби за домашно насилие над жени. Статистиката отчита такъв растеж от 2013 година насам. Сравнението е видно: през 2015 г. случаите са 5, през 11-те месеца на тази година те са вече 9. Мнението на инспектор Караколев, което сподели той с „Време“ за предишния ни брой, е че нарастването се дължи не на увеличение на случаите. Те са си постоянно висока величина. Причината е в отърсването на жертвите от страха и срама, което вероятно говори и за успешни резултати от страна на органите – МВР и Съд, с грозните навици на насилниците и въдворяването на някаква справедливост. Било като защита на жертвите, било като наказание на насилниците.

Дори и само това да е знакът за движението на обществото напред към въдворяване на човещина и справедливост, пак звучи оптимистично. Защото без са си кажем истините, нищо хубаво не може да се случи. Така е и в ежедневието ни, и в политиката, и в семейството …

Каква защита могат да очакват жертвите

За защита на пострадалите от домашно насилие – жени, мъже, деца, има разписана процедура в закон от 2005 г. То, българинът, като чуе думата „процедура“ наум му идват не особено нежни думи. И все пак, без правила няма как да станат хубавите неща, включително и защитата на жертвите. Пояснение за тези правила отново получихме от инспектор Караколев. Той също така поясни за „Време“, че в закона са регламентирани и принципите, по които служителите на МВР, ако ги спазват, не биха могли да бъдат подведени под отговорност за субективизъм или за незаконни действия. И е прав, защото както си знаем има и злонамерени хора, които биха могли да пробват правоохранителните органи в своя полза, ако им се даде шанс да излъжат например.

Законът съдържа и правила, според които се изключва възможността за отправяне на фалшиви обвинения към партньор или партньорка с цел дискредитиране, което също е недопустимо.

И така, ако станете жертва на домашно насилие, първото което може да се направи е да се даде писмена жалба в МВР, пред районния инспектор. В разговора изяснете всички обстоятелства, включително опасенията си за саморазправа, в случай на изтичане на информация. Конфиденциалността е гарантирана, докато вие решите да огласите в съдебно дело проблема.

Но за да сме напълно обективни, трябва да кажем, че жертвите, които намерят кураж да потърсят помощ, трябва да имат и … късмет. Да, късмет им трябва, за да попаднат наистина на полицейски служител, който ще работи професионално и с отношение по случая. Нека не ми се сърдят хората от МВР, но не всеки става за полицейски служител и не от всеки можеш да очакваш професионална закрила. За жалост!

Има форми за наказание на насилника

След подадена жалба, тя веднага се препраща от МВР към Районния съд и там се решават последващите действия. Съдът може да постанови и незабавна защита, която може да бъде в няколко форми. Разбира се всичко това се проточва във времето и жертвата може да остане сама с куража си, който ще оттече в казана на страха. Тук е ролята на близките и приятелите. Те могат да окажат морална подкрепа – да помогнат в подготовката на багажа, например, защото пострадалите често забравят да си вземат дори документите, в отвозването до друго жилище и пр.

Съдът може да постанови и мярка за недопускане на насилника до жертвата, дори арест или пък приемане на жертвата в защитено жилище. Преди това обаче са разговорите и опитите насилникът да разбере своето поведение и да направи опит за промяна. Нерядко работата със служител на МВР, с психолог или друг специалист дава такъв резултат и затова не бива да се отричат тези възможности. „Всеки случай е различен и така трябва да се разглежда, – подчертава инспектор Караколев. – Важното е да се знае, е няма непреодолими случаи, когато се работи активно и от двете страни – жертва и правозащитна система.“

И още нещо важно – никое насилие не трябва да остава скрито и ненаказано!