Винаги съм подозирала, че американците са най-големите комунисти. Достатъчно е да погледнем колко петолъчки са нацвъкали по знамето си. Не знаят завалиите, че демокрацията не понася петолъчки (визирам закона Андреев).

И винаги съм подозирала, че хем сме в Европа, хем не сме съвсем, защото на европейското знаме вместо 27 има само 12 петолъчки. Не бихме могли да претендираме за освободения английски символ, защото нашенските „велики” демократи приеха закона за символите (с първа версия през 2016 и друга съвсем наскоро).

Сега някои държави трябва за изчегъртат петолъчките, ама най ще се озорят САЩ, които претендират да ги приемаме за първоапостоли на демокрацията. Което особено личи от свободата им на придвижване. Около 7 000 американски войници ще бъдат дислоцирани в Европа (естествено около границите на Русия), от които 700 у нас и в Румъния. Народе, протестираш против бежанците, които бягат от смъртта и войната, а не забелязваш как едрият капитал, обут в ботуши и въоръжен, плъзва по родната земя. Всъщност тя отдавна не е наша, а е чужда, което няма нужда от доказване. И нямаме нищо против да я продадем, за да я превърнат в плацдарм срещу онези, които два пъти са проливали кръв за нашата свобода. Нам обаче свобода не ни трябва, достатъчно е в джобчето „да дрънкат семки и бонбонки”. Затова ще събаряме паметниците на антифашистите и ще пишем в учебниците по човекознание за онази „престъпна епоха”, за онези „хайдути и престъпни”, и загубени „утописти”, които са вярвали в свободата. Да, свободата е утопия за всички, които не я носят в сърцето си. Избрахме салама, защото се страхуваме от свободата и не знаем какво да я правим, защото предпочитаме да имаме, а не да бъдем.

И затова няма да ни бъде.

Намалихме до минимум историята и литературата в учебниците, подменихме ги, за да изчегъртаме паметта. Свалихме твърде ниско летвата от страх, че децата ни са тъпи и лениви. Унищожаваме им способността да мислят и ги превръщаме в безмозъчни потребители. И всяка година с чувство на неудобство отчитаме спада на грамотността, на уменията за четене с разбиране.

Някога, когато децата пишеха на пясък, когато учеха математика със сметало, те се превръщаха в мислещи хора, готови да се жертват за родината и за свободата. Днес децата притежават таблети, лаптопи, интерактивна логистика, на които те си чатят, изповядвайки единственото чувство „най-мразим да мислим”.

Какво тогава ни е хубаво на епохата? Това, че загубихме чувството си за срам и смело и безотговорно изкореняваме бъдещето, след като сме зачеркнали и миналото.

Някога не е имало единна програма, но училището ни е родило Ботев и Вазов, Славейков, Яворов и Дебелянов. Днес единната програма я правят не учените, а политиците. И резултатът от нея е виден.

Красимира Василева