Вълшебна вечер с поезията на Татяна Йотова

Тази зима Литературният салон към Читалище „Виделина” отново отвори врати. Панагюрската публика изпита огромното удоволствие да се срещне с поетесата – бард от Айтос Татяна Йотова. Учителка по професия, по призвание – бард, сценарист, автор и на детска поезия, носител на множество национални награди – това е съвсем, ама съвсем накратко нейната творческа биография. Истинската биография на човека творец е в творбите му. След кратко представяне от Мария Бегова Татяна Йотова поздрави панагюрските си приятели с пожелание всеки да открие своя ключ към щастието, ключ, който отваря всяка врата, дори и да няма такава, ключ, който събаря всяка стена. Татяна Йотова се извини, че е настинала и гласът й е променен, а аз, без всякаква злоба, се поклоних на съдбата за тази настинка, благодарение на която час и половина слушах този леко дрезгав, пресипнал и толкова топъл глас да пее за съдбата, за смисъла, за човечността, за любовта.

Да, за любовта! Аз, дето не мога вече да слушам разни любовни душеизлияния, които и на километри не достигат класиката, почувствах в сърцето си стиховете и песните на Татяна:

Искам такава любов!
Да възкръсва, когато умира,
да не сгъва под вятър стъбло
и дъха на Всемира да спира.

или

И когато по лунна жарава
стъпим двамата с тих благослов,
по небето следа да остава,
а земята да ври от любов.

С такава непомерна любов тя говори за България, тази „Свята земя”, описвана „в песен и в стих”, с която поетесата води своя „разговор тих” за стойностите и за смисъла на живота.

А нейният дух е в солта и в пяната на морето, в неговото величие и във величието на човешката любов, която има сила да го прекоси; в аромата на кафето, което също като живота още предстои.

Една поезия е силна тогава, когато в нея откриеш себе си. И себе си открих в нейния

живот несретен, болка,
безнадеждност
и някаква човечност загрубяла
а всъщност толкова копняла нежност.

В песните и стиховете на Татяна бликат метафори – естествени, изпълнени с дълбок смисъл, а не по модному насилвани и претенциозни. Китарата, гласът, думите, които обръщат взора навътре в душата, непосредното общуване, усмивката, опиянението от виното („Мерло”) превърнаха тази вечер в незабравим духовен празник.
А после, докато Мария Бегова и Стайо Гарноев спореха на кого Татяна е първа любов, Стоян Бътовски заяви: „Кому втора, кому първа, а за мене тепърва”.

После Стоян Дангулов взе китарата и публиката запя „Позови меня” на ЛЮБЕ и песни на Булат Окуджава – така, както пеехме някога, когато кафето още предстоеше, когато кафето имаше душа и сладостен дъх на човечност.

В края на вечерта Татяна отново запя за ключето и всеки повярва, че някъде има такова ключе.

Единственото неприятно впечатление, което остана в мен от тази невероятна вечер, бе липсата на новоприетите млади членове на Литературния клуб, от които присъстваше само Дима Дюлгярова. Млади приятели, това, че чукчата е писател, но не и читател, е просто виц. А иначе всеки творец черпи вдъхновение и опит от другите …

Красимира Василева

Снимки от събитието може да видите тук.