Ако във втората част на рубриката „Епохи” заговорихме за красотата на жената с древната фигурка на Вилендорфската Венера, символизираща плодородието, то нейното съответствие в противоположния пол е фалосът, хиперболизирано представен от древните езичници, скални рисунки, дървени каменни фигурки, създадени от пещерния човек, видял именно в това своята сила и дълг към живота. А после в Древна Гърция, чийто идеал е Красотата, се ражда Аполон – брат на Афродита. Скулптурата на Аполон и днес представя „Хармонията като неотменим елемент на естетиката.

Средновековието, отхвърлило телесното, ще роди фигурата на мъченика Исус, представен в католическите храмове на Разпятието – изтерзан, кожа и кости, с рани от трънения венец и с поглед, впит в небето.

Според съвременните класификации Ренесансът започва през 12-13 век в православната иконопис, където и Исус, и светците, и царете са пълнокръвни живи хора. Такива са стенописите в Боянската църква и в други средновековни храмове по нашите земи.

Като преминем през натруфената мода на мъжете в двора на френските крале с пудрите, перуките и клиновете, през железните мъже в рицарски доспехи и през карираните полички на шотландските юнаци, ще трябва да спрем поглед на аристократа с тесни панталони и на дендито с бастон и завити мустачки. За да стигнем до днешния Супермен и Рамбо. Или до съперниците им с увиснали гащи, петльов гребен и обеца на носа. И понеже последните са някак нелицеприятни, днешният идеал за мъж приема образите на лъскава кола и пълен с пачки портфейл. Така е поне през погледа на съвременната жена.

Красимира Василева