Нова туристическа дестинация си имаме в общината от края на миналата година и тя вече добива популярност поне сред местните жители. Това е Светещият кръст, който изгради панагюрският бизнесмен Нено Костурков на хълма Граждане между Панагюрище и село Бъта в близост до село Попинци. Кръстът посрещаше първите си посетители дори в студените дни в края на 2016 и началото на 2017 г.

Светещият кръст отблизо не те оставя безучастен с мащаба и едновременно с това, с елегантността си

Някои катереха височината откъм Панагюрище. Там има нелош път до самия Кръст, който тръгва от края на града в района на новата пречиствателна станция. Запознати споделят, че пътят е ок. 3 километра. Другите подходи към Кръста са по-туристически, тъй като предполагат преодоляване на няколко тепета по живописните гънки на Средна гора и са откъм село Бъта. Впрочем, активни туристи казват, че до него може да се стигне отвсякъде, стига човек да е добре подготвен и да не се плаши от хълмистия ландшафт.

След преминаването на река Луда Яна, която всъщност е доста кротка, следват два-три хълма, които трябва да се изкатерят и които са с немалък наклон. Постъпателното движение нагоре с къси хоризонтални преходи не е съвсем лесно и не е за ленивци, но общо преходът е в рамките на 70-80 минути, ако не наблягаш на почивките. Вдясно остава хълмът на крепостта Красен, който е с приблизително същата трудност за изкачване. Няма лошо и да запалиш колата и да отидеш до Кръста без усилие откъм Панагюрище. В слънчевите дни след Коледа доста семейства си бяха организирали тази разходка, която, макар и лишена от романтиката на туризма, бе добър повод за обединяващо семейно преживяване.

Поглед отвисоко към Панагюрище

Стигайки до върха на хълма усилието на туриста е възнаградено от красива гледка. Погледът е привлечен от ясна видимост върху цяло Панагюрище, превзело немалко пространство около Луда Яна и запълзяло живописно по склоновете на Средна гора. При ясно време, както беше в началото на 2017 г., градът се вижда като на качествена спътникова снимка.

Светещият кръст отблизо е впечатляващ и като изработка, и като мащаб. Постаментът е стабилен и става ясно, че доста бетон е излят в него. Самият Кръст е метална конструкция, която можеш да разгледаш само с известно отдалечаване от подножието. Общата височина е над 20 метра. Внушава едновременно мощ, но и елегантност.

Природата си знае работата – студ, сняг, а тя ражда красота за изненада и радост на човека. Сред ледения вихър на зимата златото на този минзухар е най-силното доказателство, че красотата е навсякъде, стига да позволиш на очите ти да я видят

Два прожектора осветяват Кръста в тъмните часове на денонощието. Засега теренът около обекта не е привлекателен, но с пукването на пролетта, когато природата боядиса в зелено всичко наоколо, ще стане много по-красиво. Вероятно в големите горещини през лятото около кръста ще е изключително приятно за лятна разходка, но сега ветровете се гонят около него и не допускат да се задържиш за дълго, особено ако си без качулка и ръкавици. Какво пък, природата не обича случайни свои почитатели.

Интересът на хората към кръста дори в студеното време го очертава като нова туристическа дестинация. Не се и съмнявам, че в скоро време тя ще бъде припозната като такава и от външни гости на Панагюрище. А най-хубавото е, че любопитството и желанието за разходка сред природата по пътеките към Кръста можеш да съчетаеш с малко християнска духовност. Човек има усещането, че всяка крачка към Кръста е нещо повече от обикновен туризъм. Би било добре, ако човек има възможност и да запали свещичка, когато изкачи хълма със Светещия кръст, защото усещането горе е ако не като в храм, то поне като на свято място. А запознати казват, че хълмът за изграждане на кръста също не е избран случайно.