Из „Черна книга на правителственото разхищение в България 2016“ и за това „как се мачкат регионалните медии“

„Черна книга на правителственото разхищение в България 2016“ се издава от Фондация „Фридрих Науман“ със съдействието на Института за пазарна икономика. Едно от изследванията е за милионите, пръснати и/или прахосани за реклама на постиженията по линия на еврофондовете в България. Дали това е било ефективно или самоцелно дали са се облагодетелствали определен кръг медии или излъчването на информацията е било на конкурентен принцип, ето на тези въпроси търси отговор „Черната книга“, заедно с още много и по-значими теми. Логично е нас да ни интересува темата за рекламата в медиите и затова публикуваме част от фактите и изводите.
„Черна книга на правителственото разхищение в България“ излиза за втора поредна година и разкрива разхищението с публични средства. Примерите са от цялата страна и са базиране на журналистически разследвания, Включени са 15 примера – от инфраструктурата, през медиите, до хотелиерството, както и разширено проучване за БДЖ.

11.4 млн. лв. е платила държавата на 30 регионални и национални радио- и телевизионни групи за 11 месеца (март 2015 г. – януари 2016 г.) в изпълнение на комуникационните планове по европейски оперативни програми. Отделно от това са услугите за изработка на рекламни материали и логистика по събития, поти 2 млн. лева. Тези пари не включват изхарченото за вестници, тъй като там задължително се действа с конкурси, а при радио и телевизионните предавания договарянето е пряко и по конкретен повод. Не са ясни обаче критериите, е единият от изводите в „Черната книга“. Причината обаче е добре позната и безадресна – дупки в Закона за обществените поръчки.

Прякото договаряне

с всички видове електронни медии за закупуване на програмно време си е очевадна форма на дотация, при това законово регламентирана. Това беше характерно за целия програмен период 2007 – 2013 г. Сума ти пари изтекоха от ефира за понякога качествени, но друг път смешни и безсмислени публикации, клипове и съобщения, които зрителят трябваше просто да чете от екрана.
За всички беше ясно, че така правителствени служби, министерства, общини и държавни организации не се рекламират, а просто си

купуват медиен комфорт.

Елемент от системата е и договарянето с пиар агенции, които подписват договори с медиите и така проследимостта на парите съвсем се изключва, въпреки да е ясно, че основно перо във финансирането на централните издания са публикациите по еврофондовете от държавните ведомства.
При регионалните медии нещата са още по-сложни, тъй като тук става дума за

общински пари.

По мнение на местни издатели всеки регионален вестник се развива според правилата на областта, в която излиза, и според степента на икономическата развитост на региона, който покрива. Но най-важното – според доброто разположение на кметската управа, коментира „Дневник.bg”.

Над 2.7 млн. лева са изхарчени от десет български общини в периода 2013–2015 г. за купуване на медийно влияние, сочи разследване на „Дневник.bg”, осъществено със съдействието на Програма достъп до информация и фондация „Америка за България”. На първо място е Бургас, на второ – Варна, а на трето – Враца, което е голямата изненада. Няма данни за Пазарджик, още по-малко за Панагюрище, но изводът на „Дневник.bg“ е любопитен – по провинцията общинските пари за реклама са форма на мачкане или толериране на медиите.