Д-р Георги Антонов Цариградски е роден в град Кюстендил около 1845 година. От малък остава сирак. Бил е будно и ученолюбиво дете. През 1868 г. Кюстендилската община го праща да учи в Императорското военно-медицинско училище в Галата Сарай, Цариград. По време на учението си е подпомаган и от известния търговец и родолюбец Христо Тъпчилещов. След завършването си служи като лекар в турската армия. Мобилизиран е в Руско-турската война 1877-1878 г. и през ноември 1877 г. е на Арабаконак. А малко над турския лагер, под връх Малка баба били войниците на ген. Дендевил, командир на втора бригада от Трета пехотна дивизия. Една нощ, с риск за живота си, Цариградски напуска стана на Мехмед Али и отива при руската армия. Предоставя на командването на Западния отряд ценни сведения за състава и разположението на турските войски в Орхалийско /Ботевградско/ и около София.

„Боят при Иванов чифлик“, художник Павел Ковалевски

Особено полезни за руското командване били данните за числото на войските и редутите на Хилдъс тапия и Арабаконашкия проход.

Ген. Дандевил

Първоначално Цариградски е бил в щаба на ген. Гурко като преводач, а на 22 ноември е изпратен при ген. Дандевил, който дава за него следната характеристика: „Това беше преводач, наричащ се доктор, българин, намиращ се на турска служба и останал от турците, отстъпващи от Етрополе, където нашите едва не го убили. Но той обявил, че се предава на нас и желае да служи против своите врагове. Генерал Гурко го изпрати при мен още на „вратешка”, където той беше много полезен. Безстрашен, кипящ от деятелност, неуморим, макар и болничав, ненавиждащ турците с невъздържана ненавист, знаещ пет езика, от които най-лошо руски, той всякога ме е удивлявал със своята нравствена енергия и умение да влияе на българите.” /Сборник „Военных рассказов” 1877-1878 – СПБ, т. 3, стр.303/

Етрополе е освободено. Предстои зимното преминаване на Балкана. Задачата, поставена пред ген. Дандевил, е била да премине Балкана, да се спусне в Бухово и да преследва турските войски, ако те започнат отстъпление. Това ставало при неимоверно трудни условия – лош път, сняг и бури. Трябвало да се разчиства пътят, да се изкарват и дори разглобяват оръдията, да се пренасят боеприпаси. При -20 градуса войниците вървели в колона по един. Казаците завързвали на китките си опашките на конете и на боксир продължавали изкачването. Особено трагичен е походът на Лявата колона под връх Малка баба. Потърсена била помощта на българското население посредством д-р Цариградски. Ген. Дандевил му поставя задачата да събере за два дни българи с лопати и въжета, да намери добитък, ракия, овчи кожи, впрегатни коне и седла, волски шейни. В неделния ден, когато жителите на Етрополе били на църква, Цариградски им прочита прокламацията на ген. Дандевил, с която последният иска съдействието на местното население. След това той „произнесъл такава реч, че ги запалил и тези изтощени, измъчени бедняци се заклели да направят всичко възможно” /ВИС – кн. 4/1955 г., стр. 124-132/

Цариградски се справил блестящо. На 14 декември той повежда 720 души от Етрополе с лопати, кирки и топори, 12 чифта волове с шейни и 40 чифта със самари. Снежната покривка, на места до 2 метра, стръмнините, пропастите, поледицата, правели придвижването изключително трудно и опасно, но с помощта на българите, пътят е прокаран и оръдията изкарани на превала на Балкана.

В същото време Цариградски довежда отново за 2 дни още 300 българи доброволци в руския лагер под връх Баба, за да сменят първата работна команда. На това място „бялата смърт” отнема живота на десетки руски войници, които застъпват на пост, а на сутринта ги откриват само по върховете на щиковете, засипани от снежната буря и бездиханни. От строя излизат 400 войници.

За тази негова неуморна дейност на 16 декември ген. Дандевил пише в полева записка до княз Александър Олденбургский: „Цариградски върши чудеса. Ще моля награда за него. Ако може още сега да му се даде Георгиевският кръст. Той може много да се използува именно в Етрополе.”

На 25 декември ген. Дандевил поема командването на Трета дивизия. Познавайки дейността на Цариградски и възхищавайки се от неговите организационни качества генералът го назначава официално за дивизионен преводач. Наред с това д-р Цариградски бил навсякъде, където имало нужда от хора – за пренасянето на снаряди, за доставянето на сено за конете, които се намирали на позиция високо в планината. Той е човекът, който събирал разузнавателни сведения и извършвал диверсионни действия в разположението на неприятелските войски. Участвал в акции, с които се спъвало придвижването на турската войска, като разрушавал с помощта на казаци и български доброволци мелници, канали и складови бази.

Цариградски вземал участие в целия по-нататъшен боен път на дивизията. На 30 декември 1877 г. ген. Дандевил влиза с войските си в Панагюрище. В състава на неговия щаб е и българинът Георги Антонов Цариградски. Участва в освобождаването на Пазарджик, изпълнява успешно разузнавателни мисии и организира местното население при овладяването на Пловдив и Асеновград.

За участието си в Руско-турската освободителна война, д-р Георги Антонов Цариградски е награден от руското военно командване за един ден с два Георгиевски кръста.

След Освобождението служи в Източно-румелийската милиция. След пенсионирането си започва да се занимава със земеделие – производство на розово масло и минералогия.
Мирните занаяти не попречват на големия родолюбец да вземе участие в Сръбско-българската война от 1885 г. като доброволец в чета от Хасковския отряд, както и в

Балканската война – 1912-1913 г., когато става и помощник-комендант на Драма.

Д-р Георги Антонов Цариградски умира на 12 юли 1918 г. в Пловдив на 73-годишна възраст.

Писателят Стефан Дичев използва съдбата на д-р Цариградски при изграждането на литературния образ на д-р Будинов в романа си „Пътят към София”

Лушка Караянева

Етрополският връх Баба

Връх Етрополска Баба е най-високият връх в Етрополския дял на Стара планина и със своите 1787 м. е един от високите върхове в планината. Намира се на територията на община Етрополе, Софийска област, на 9 км южно от град Етрополе. Върхът е изграден от палеозойски шисти, покрит с кафяви горски и планинско-ливадни почви и затревен, а по северните му склонове растат букови гори.

Паметникът на връх Баба в памет на загиналите

Малко известен факт е, че на връх Баба в местността край село Буново през декември 1877-ма година загиват над 840 руски и български войници, участвали в Руско-турската освободителна война. Те обаче умират не в битка, а измръзват затрупани в снега при опита им да преминат Балкана. В свой доклад руският генерал Дандевил до генерал Гурко пише: „Изпратете ме да се бия с дявола, но не и с виелиците на 5 000 фута височина на връх Баба. Днес там се намира паметник, на чийто надпис четем: „Тук, на 28-и и 29-и декември 1877-ма колона руски воини под командването на ген. Дандевил премина Балкана от Етрополе към Буново. В похода взеха участие и 720 души българи, а в снежната буря са загинали за нашата свобода 841 войници и 18 офицери.“ На обратната страна на паметника са изписани пророческите слова на ген. Гурко: „Ще минат години и нашите потомци, посещавайки тези дивни планини, с гордост и тържество ще кажат, че тук са минали руските войски и са възкресили славата на Соворовските и Румянцевските богатири.“