Труден, но успешен. Така определи мандата си президентът Росен Плевнелиев тази седмица по повод напускането на поста в неделя. Доста клиширани като изказ, но и верни размишления сподели Плевнелиев в словото си на изпроводяк. На моменти приповдигнатата интонация контрастираше с реалистичните твърдения, което е дразнещо, ако решиш да се задълбочиш в изявата му. Но това бе доста характерно за него през всичките 4 години и понякога заличаваше принципните неща, които изричаше той.

Не знам дали определението „труден“ мандат е вярно или поне по каква причина. А причините могат да бъдат разнообразни:
– Реденето на две служебни правителства? Но защо, след като това е сред основните правомощия на който и да е президент. Е, по-добре е да е веднъж, но и два пъти не е с кой знае каква разлика.
– Намесата в работата му от издигналата го партия? Ако е така, има два варианта на реакция. Първият е да влезеш в конфликт (да си спомним Петър Стоянов и Иван Костов). Вторият е да не търсиш никакво еманципиране. Ще изглеждаш глуповато, но пък няма да имаш проблеми.
– Амбицията да кажеш нещо различно, за да останеш в историята? Може! И то стана – с ястребовите слова към Путин и Русия. Та после трябваше да се обяснява, че правел разлика между тези две неща.

Дали беше успешен този президентски мандат – също е трудно за преценка. Във всеки случай Плевнелиев не търсеше конфликти, а по-скоро му личеше, че много иска да ги е нямало и ако може да ги забули и да останат за в бъдеще време. Но това бе един миролюбив президент, за когото мирът и редът бяха важни и желани. И устоя, макар много дамоклеви мечове да му закачваха – и чужди, и свои.