Каменните скулптурни глави от цивилизацията на Олмеките (1 200 г. пр. н. е. – 400 г. пр. н. е.) открити на територията на днешния Мексикански залив са сред най-загадъчните и спорни артефакти останали от древния свят. Една от най-популярните теории за тях, е че те, поради своите строго индивидуални физически и вероятно портретни характеристики (а също и това какви неимоверни усилия са били необходими за направата им) представляват глави на олмекски владетели.

Колосална глава 1, Сан Лоренцо, Веракруз Височина: 2,84 м., широчина 2,11 м., тегло: 25,3 тона

До момента има открити 17 такива каменни глави. 10 от тях са намерени в Сан Лоренцо (Мексико), а 4 в Ла Вента – два от най-важните центрове на олмекската цивилизация. Всяка една от главите е изсечена от монолитен блок базалт, като в някои от случаите, камъкът и бил транспортиран от 100 и повече километра до крайната си дестинация. Предполага се, че за целта са ползвани огромни речни салове направени от големи дървени трупи. Основният източник за добив на камъка, ползван при направата на главите, е Серо Синтепес намиращ се в планината Тукстла. На височина главите достигат 3,4 метра, обиколка – до над 4,5 метра, а на тегло от около 6 до 40 тона. Предполага се, че главите са били скулптирани с инструменти направени от камък, а също и че първоначално са били боядисани в ярки цветове. Фактът, че тези гигантски скулптури изобразяват само главата може да се обясни с широко разпространеното вярване в мезоамериканската култура, че именно в главата се съдържат всички емоции, опит, както и душата на индивида.

Съвременната археология предполага, че детайлите по лицата са били издълбавани с помоща на тръстика и мокър пясък и по този начин очи, устни и ноздри придобивали истинска дълбочина и релефност. При някои от главите са налице и преднамерено вдълбани трапчинки по бузите, брадичката и устните. Портретната характеристика при всяка от главите има уникални черти – често предадени по много натуралистичен и изразителен начин. Това кара учените да ги смятат за портрети на конкретни управници. Ученият М. Е. Милър, например, идентифицира Колосална глава 5 (система за наименования на отделните каменни глави) като портрет на владетеля на Сан Лоренцо, живял през второто хилядолетие пр. н. е. Въпреки, че физиономиите на главите предизвикват множество неоснователни спекулации за контакт с цивилизации от Африка, всъщност физическите характеристики присъстващи при всички глави могат да се видят и днес в лицата на жителите на съвременните мексикански градове Табаско и Веракруз.

Колосална глава 1, Ла Вента, Табаско Височина: 2,41 м., широчина 2,08 м., тегло: 24 тона

Главите обикновено са изобразени с шлем, който олмеките носели по време на битка, а също и при популярните в тогавашна мезоамерика игри с топка. Самите шлемове се различават в своя дизайн – при някои има лапи на ягуар надвиснали точно над челото – символ на политическа и религиозна власт, срещан и в други култури в региона. При Колосална глава 1 от Ла Вента, обаче, върху предната част на шлема са изсечени огромни нокти.

Археологическите изследвания показват, че някои от главите са били части от други обекти. Например, Колосална глава 7 от Сан Лоренцо първоначално е била трон, поради което има голяма вдлъбнатина от едната страна, а Олтар 5 от Ла Вента изглежда е бил изоставен по средата на точно такова преобразуване. Милър предполага, че вероятно специалният трон на владетеля е бил превърнат в огромен скулптурен портрет като акт на възпоменание след смъртта му.

За повечето от каменните глави е трудно да се установи в какъв архитектурен контекст са стояли първоначално, тъй като не са намерени в позициите и местата, където са ги поставили първоначално олмеките. Съществува предположение, че самите олмеки са ги местели на различни места по време на различни ритуали. Друга теория твърди, че главите са имали функцията на маркери обозначаващи господството на даден владетел върху територията, на която са поставени. Интересно е, че четири от главите от Ла Вента вероятно първоначално са били поставени в позиции на пазители на свещена територия, представляваща част от самия град. Три от тях били поставени в северния край на комплекса, а друга една е била поставена в южния. Лицата на всичките гледат навън, сякаш за да защитават свещената територия. Тези глави са доста сходни с тези от Сан Лоренцо, но показват и една чисто регионална вариация на външния им облик – по-набити са и имат по-голяма широчина.

Това, че главите не са открити в оригиналните им местоположения се потвърждава и от факта, че по тях се откриват следи от вандализъм, а повечето от тях били целенасочено заровени в земята някъде около 900 г. пр. н. е. поради ритуал имащ за цел отдалечаване и разграничаване с миналото. Отделно от това има и предположения, че някои от каменните глави са били заровени веднага след като са били направени по време на ритуал за поклонение пред прародителите. Друго предположение казва, че те са обезобразени и заровени от новите управници, с цел по този начин да легитимират своите претенции за власт, както и да се неутрализира силата на мъртвия владетел.
Каквито и да са били причините, каменните глави са били погребани и забравени за почти 3 хиляди години, докато една от тях не е била открита за света през 1871 г. А дебатите относно начина на тяхната изработка предстои да се разгарят.

Николай Радулов
по материали от ancient.eu