към загиналите руски, румънски воини и български
опълченци в Руско-турската освободителна война от 1877-78 г.

По бойния път на Освободителната война на българската земя оставят костите си 200 хил. руски войници и офицери, както и стотици български опълченци. Днес бойният път на освободителите е очертан от 450 паметници на признателността – мълчаливи свидетели на нашата вечна признателност към нашите освободители. 41 селища в България носят имената на руски герои, много улици и училища са именувани на освободителите ни. По пътищата на руската бойна слава са построени хижи, привличащи туристи и любители на природата.

Голяма дейност при увековечаването на паметта на загиналите по бойния път на нашата свобода герои, развиват оцелелите след войната български опълченци. Дело на поборническо-опълченския комитет, оглавяван от Стоян Заимов, са много на брой паметници и музеи в страната ни.

Първият голям
паметник,
построен от този комитет е
Паметникът на Освобождението,

издигнат в София на площад „Народно събрание“.

В широко оповестения конкурс за проект на този паметник взели участие скулптори от 12 държави. Одобрен бил проектът на флорентинския скулптор Арнолдо Дзоки, на който било възложено и издигането на паметника. Полагането на основния камък станало в дните на 25-годишнината от Априлското въстание – 23 април 1901 година, а тържественото му откриване се състояло на 30 август 1907 година, в присъствието на многохилядна публика, сред които били и живите опълченци, руски гости, между които генерал Николай Столетов – началник на българското опълчение.

Паметникът е висок 12 метра и се състои от две части – полиран гранитен пиедестал по чиято повърхност има разнообразни орнаменти и бронзова конна фигура изобразяваща Александър II. Под статуята се намират изящни и с майсторство изпълнени бронзови фигури със сюжети от Освободителната война. Тук са портретирани образите на генералите Гурко и Скобелев, както и този на главнокомандващия княз Николай Николаевич. В предната част на паметника е изобразена богинята на победата Нике – разперила криле в устремен полет. След нея са поставени образите на руските богатири, които я носят на своите плещи. Зад тях са българските опълченци. Основната идея е дружбата и помощта оказана на българския народ от руските воини.
За нас българите този паметник е известен като „Паметник на Царя Освободител“.

Историческите паметници посветени на Освободителната война предизвикват размисъл, чувства на преклонение и възхищение от саможертвата на героите. Това трябва да важи с особена сила и за следващите поколения.

Най-величественият архитектурен и художествен монумент

е храм-паметникът „Св. Александър Невски“ издигнат в София.

Денят, в който полагат основния му камък е 3 март 1882 г. Датата е определена от централната комисия, на която е възложено да ръководи това патриотично начинание. Паметникът се издига по проект на архитект А. Н. Померанцев, който коригирал одобрения първи проект на руския академик И. С. Богомилов.

През 1912 година, около 8 години след началото на същинското строителство под ръководството на архитектите Смирнов и Яковлев, храмът-паметник е окончателно завършен.

Избухването на Балканската война и последвалите исторически събития отлагат неговото откриване.

През 1915 година, по внушение на Фердинанд, Радославовото правителство го преименува от „Ал. Невски“ на „Съборна църква Св. Св. равноапостоли Кирил и Методий“ по политически причини.

През 1920 г. правителството на Александър Стамболийски възстановява първоначалното име на храм-паметника.
По настояване на обществеността величественият храм-паметник е открит през 1924 г.

Издигнат в най-високата част в центъра на София, храмът „Александър Невски“ има внушителен вид с височината си от 50,52 метра.
Целият храм-паметник е опасан с гранитен пояс, над който се простира белокаменна обвивка, скулптурно декорирана с множество корнизи, орнаменти, колони, в които се забелязва присъствието на руския архитектурен църковен стил.

От двете страни на западния вход са монтирани две плочи от сив мрамор, на които се четат думите на български и руски език, че „храм-паметникът „Александър Невски“ е издигнат по родолюбивото решение на Първото народно събрание в Търново от 13 април 1879 г. с усърдието и доброволните пожертвувания на целия български народ за увековечаване на неговата любов и дълбока признателност към великия руски народ, заради освобождението на България в 1878 година. Вечна слава на падналите за свободата на България руски воини“.

Вътрешността на храма е богато декорирана с мрамор, мозайки, разноцветни метални конструкции и принадлежности. Основната и най-скъпа декорация на храма е разнообразната и високохудожествена стенопис, дело на изтъкнати български и руски художници. По стените и таваните на храма са изобразени общо около 400 отделни сцени. Между руските художници, взели участие в изписването са: В. Васнецов, М. Месоедов, А. Кисельов, Судковски, Савински и др. А между българските – Ив. Мърквичка, А. Митов, Т. Желязков, Ст. Иванов, А. Белковски, И. Клисуров и декораторите Борис Михайлов и Харалампи Тачев.

Вътрешната мраморна орнаментика, която придава голяма красота и великолепие на сградата е изработена в Италия по проект на руския архитект и художник Яковлев, а вътрешната стенна орнаментика е направена от български декоратори.

Храм-паметникът „Александър Невски“, който е най-големият на Балканите, е величествен знак за културата на епохата, в която е създаден.

По материали от книгата „По бойния път на освободителите“ от Цонко Генов