144 години от обесването му

Левски е една от най-обаятелните личности в нашата история, а подвигът му – една от най-светлите, най-горди нейни страници, защото той беше истински син на народа, еманация на неговия творчески и революционен дух, рожба на стремежите му към национална свобода и социални правдини. И същевременно изразител на най-благородните и хуманни черти на българина, изявили се у него в най-чистия си вид и най-ярката си възвишена форма.

Безумно смел и неумолим, Апостола беше предан до смърт на борбата и народното дело. Неговата храброст, находчивост и съобразителност още приживе го направиха легендарен герой, излязъл сякаш извън рамките на времето.

Той беше в крак с времето и казваше:

„Времето е в нас и ние сме във времето”

и все пак далече надминаваше своите съвременници с пророческите си прозрения за бъдещето на своя народ. „Ще имаме едно знаме, на което ще пише: чиста и свята Република; от нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи”; „Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност”; „Народната работа стои над всичко”; „Днешният век е век на свободата”.

У Левски бяха съчетани в единство толкова много добродетели и толкова ясни исторически прозрения, че ние и днес сме изумени пред духовното му величие. Обичта към хората у него вървеше ръка за ръка с жертвената преданост към Родината.

Левски може би е най-безкористната личност в нашата история. И други национални и революционни дейци са посвещавали целия си живот на народа и неговото добруване, но той е този, който ще каже ясно и просто:

„Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само мене си”.

Той е, който също така ще каже: „Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв…”

Защото за Апостола нямаше нищо по-важно от това Отечеството му да бъде свободно и щастливо, „народът му да е равен с другите европейски народи”, а него – „ако щат го нареди да пасе и патките”.

Идеологията на Левски за освобождението на България и за изграждане на революционни комитети из цялата страна, които да подготвят народа за свободата е ясна и логична. За свободата на милото си отечество той презря всичко лично и дребно, за да стигне до великата саможертва.

Лушка Караянева