Тръгнаха Кукерите. Миналата седмица на Месни Заговезни ляха в село Оборище. Тази неделя, 26 февруари, точно 7 седмици преди Великден, на Сирни Заговезни, ще са в Елшица, Попинци и Бъта. Денят се смята за начало на големия пост, на кукерите и на прошката. Това е първият и най-весел сигнал за край на зимата.
И понеже традициите трябва да се помнят и пазят, „Време“ ще ви разкаже за празника в следващия си брой, а сега се обърнахме към нашата сътрудничка Рада Ангелова да припомни рецептата на едно от най-традиционните и забавни десерти от близкото минало – бялата халва.
Сладкишът е присъствал задължително на трапезата на българите преди години. С особена радост са го чакали децата, тъй като са си устройвали т.нар. хамкане. На дълъг конец се връзвало късче бяла халва. Децата трябвало да опитат да я хапнат само с уста, без да го докосват вкусното залъче с ръце. Вярвало се, че дори само да го допреш със зъби – цяла година ще се радваш на добро здраве. След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по начина, по който гори, каква ще е годината.
Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне – скоро чакали сватба. Ако гори конецът бързо – много жито ще има през годината, ако конецът тлеел – на лошо било.
На трапезата на Сирни Заговезни задължително има всякакви млечни храни – сирене, кисело мляко, баница със сирене или праз, може също яйца, риба, непременно обредна пита. Всички са се стараели да имат богата млечна трапеза, защото седем седмици след това не се яде нито месо, нито каквито и да е животински продукти, вкл. мляко.
Майстор Нено Евтимов
прави халва всяка година
Рецептата за бяла халва споделя един от най-добрите й майстори в Панагюрище – Нено Богоев Евтимов (набор 1942 г.). С него разговаряме в дома му месец преди празника. До майстора е съпругата му Ненка.
Семейството прави бяла халва всяка година в продължение на десетилетия в дните преди Сирни. Те се подготвят за работата през цялата година. Където и да пътува, майстор Нено търси билката чувен, после я суши и внимателно съхранява. От есента съпрузите започват да търсят и купуват и качествени орехи. Подготовката за произвеждане на вкусната бяла халва приключва пет дни преди празника Заговяване.
Първият в рода на Нено, който започва да произвежда бяла халва, е прадядо му, продължава го дядо му Стоян, от него го научава баща му Бончо (1901 – 1984). По естествен път идва интересът и опитът на правнука Нено. Той пък предава занаята на синовете си Бончо и неговите синове Нено и Цветалин, и Славчо със синове Нено и Ангел. В семейството обичат да изпълняват и обичая Хамкане с бяла халва. По традиция той се прави в последната тържествена вечеря преди 40-дневния Великденски пост.
Майсторска рецепта за мераклии
За да се приготви бяла халва е необходима мая. Тя се прави от корените на чувен (див спанак, дива лобода, влашки спанак), които се вадят късно есен или рано пролет. Билката вирее в цяла България на необработвана почва, на егреци, където са затваряни през лятото животни. След като се извадят корените, пръстта се изчиства веднага с четка, след това се измиват хубаво и се изсушават. Те могат да се съхраняват много години, ако са добре изсъхнали и се пазят на сухо и проветриво място.
Маята от чувен се приготвя в казан на огън от един килограм изсъхнали корени и пет литра вода. Сместа се вари докато водата добие цвят на липов чай (наситено жълто). След като изстине, два литра от нея се разбиват на ръка в широк казан. Сега може да се разбие и с … миксер, докато се вдигне като захарен памук.
Към тази смес се добавят 20 кг кристална захар, предварително разтопена в 4 литра вода. Съдът се поставя на огъня и когато сместа заври и захарта започне да се пени, се добавят две пакетчета лимонена киселина (20 грама). Бъркането продължава докато течността добие златист цвят и се посгъсти. След това се сваля от огъня и се оставя да отдъхне. Изсипва се в казана с останалата мая от чувен.
Тук двете смеси се бъркат на в една посока около 5-6 часа на слаб огън. Важно е пламъкът на огъня да не доближава казана и да няма жар в него, подчертава майстор Нено, затова си подготвя специални дърва – тънки сухи летвички.
Гребва се малко от сместа и се оставя да изстине. Тя става на ледени висулки и ако те се чупят, халвата е готова. Преди да се свали от огъня към горещата гъста смес трябва да се добавят ядки от орехи. На 20 кг халва – 4 кг начупени ядки, а отгоре се подреждат цели.
Готовата халва се насипва в дървени калъпи още гореща като от вътрешната страна на калъпа се поставя целофан.
Да ви е вкусно!
Рада Ангелова