Паметници на признателността

към загиналите руски, румънски воини и български
опълченци в Руско-турската освободителна война от 1877-78 г.

Продължение

Шипченският манастир

По време на петвековното турско робство българският народ е правил 100 пъти опити за освобождение – все неуспешни и потопени в кръв.
Независимо от целите и стремежите на царска Русия, ние българите се освобождаваме благодарение на Руско-турската война от 1877-78 година. Затова я наричаме Освободителна.

%d1%88%d0%b8%d0%bf%d1%87%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%80

Шипченският монастир. Пощенска картичка. Година на издаване: 1932

Комплексът е построен с подкрепата на много хора в периода 1885-1902 г. по инициатива на Граждански комитет, начело с граф Игнатиев и Олга Скобелева – майката на генерал Скобелев. Те отправят апел към руския народ за дарения и само за една година са събрани 700 хиляди златни рубли. В кампанията се включват и много българи. Жителите на село Шипка пък подаряват мястото, където ще се изгражда църквата. Строителството започва през 1885 г. За строежа пристигнали майстори-зидари и дърводелци от Русия и каменоделци от Италия. Участвали са и много български майстори. Църквата е построена в стила на Ярославската църковна архитектура от ХVII век. Той е известен с една пищност, с характерни арки, фризове, многоцветни и позлатени детайли, както и розети и стенописи на външните стени.

%d1%88%d0%b8%d0%bf%d1%87%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%80-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%be%d1%80На 15 септември 1902 година храмът е осветен от старозагорския митрополит Методий, а е открит официално с прочувствена реч на 27 септември 1902 г. от граф Николай Игнатиев в чест на 25-годишнината от Шипченската епопея. За тази цел пристига и специална имперска делегация от Русия, включваща участващите във войната генерали. Присъстват и останалите живи опълченци и много българи от цялата страна.

Манастирският комплекс се състои от църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария.

Главният вход на храма е оформен в три арки, а до него е прилепена внушителна кула-камбанария, висока 53 метра, със 17 камбани, като най-голямата от тях тежи повече от 11 тона и е личен подарък от руския Император Николай II. Уникалното, е че тези 17 камбани са отлети от около 30 тона отстреляни оръдейни гилзи, събирани в района на битките на връх Шипка.

Красив е дърворезбованият иконостас от липово дърво, който е позлатен. Направен е в работилниците за художествени предмети и архитектурни детайли в Украйна, а иконите са дар от монасите на руския манастир в Света гора.

Върху вътрешните стени и галерии отвън са поставени мраморни плочи с имената на 8 хиляди офицери, войници и опълченци, загинали по време на Руско-турската освободителна война.

В криптата-гробница има 17 каменни саркофага. В нея са положени тленните останки на загиналите.

До 1934 година Шипченския манастир „Рождество Христово” е бил собственост на Русия. На 23 юли 1934 г. той е предаден на българската държава. През 1970 година манастирът е обявен за исторически паметник на културата от национално значение и по-късно влиза в историческо-архитектурен резерват „Шипка – Бузлуджа”.
Златните кубета на храма се виждат отдалеч, греят и днес в целия си блясък, за да припомнят на поколенията за славната на Шипченска епопея.

Заставайки на това място човек усеща величието на събитията, станали преди 139 години тук.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.