Възможни са екскурзии до Южния полюс, но не за домошари

„Ако не можете да отидете на Марс, елате на Южния полюс”, покани полунашега авантюристите сред аудиторията си проф. Христо Пимпирев този понеделник, 10 април. Панагюрци изслушаха интересния му разказ в среща в читалище „Виделина”, организирана от Литературния клуб на Панагюрище. Легендарният учен зарази аудиторията не само с интересния си разказ, а и с отличното си настроение и с излъчването на естественост и приятелско чувство. Той уточни, че с Панагюрище е свързана не малка част от историята на българската експедиция на Южния полюс.

Проф. Пимпирев удостои Литературен салон „Виделина“ със специален плакет от Българския антарктически институт

Професорът каза, че в Антарктика температурите са като на Марс – минус 90 градуса, а българите са там през лятото, при напълно поносимите минус 45 градуса. „Свиква се, няма нищо страшно. Човек се адаптира дори по-бързо от животните. А вече има и интернет дори. Условията са войнишки, но си имаме всичко. И най-важното – пресен български хляб, омесен с възможно най-чистата на Земята вода”.

Усмихнат и благоразположен към панагюрската публика, проф. Христо Пимпирев с видимо удоволствие разказа за българската територия на Южния полюс. Любителите на нестандартните приключения от Панагюрище посрещнаха легендарния учен този понеделник в Читалището, където той гостува по покана на Литературния клуб. Водещата на срещата Мария Бегова на финал подари на госта сувенир изобразяващ сова – древен символ на мъдростта.

В разказа си професор Пимпирев подчерта връзката на Панагюрище с историята на българските експедиции на Южния полюс с дарителския жест на проф. Лъчезар Цоцорков за високопроходима машина, както и с още любопитни факти.

„На 14 хил. километра от тук има планина, наречена Панагюрище и рид с името Оборище”, припомни Пимпирев, – а тази година е 25-та от присъствието на България на територията на ледения континент”.

Увлекателно и с недвусмислено заявено отношение нестандартният учен и изследовател-геолог припомни историята от първото стъпване на човешки крак на Южния полюс и съревнованието между англичанина Робърт Скот и норвежеца Роалд Амундсен. Пристрастието му бе явно на страната на Амундсен и Норвегия:

„Норвежецът, който идва от една много малка и много бедна за времето страна, успява да изпревари англичанина, чиято страна е най-мощната тогава държава. Това трябва да ни подскаже, че като народ от малка държава не трябва да имаме ниско самочувствие, че ние можем да мерим сили и с най-големите страни. Факт, че България има своя територия на Южния полюс, наред с най-големите страни в света, а други чакат разрешение, но едва ли ще успеят”, с чувство на гордост каза проф. Пимпирев. Оказа се, че професорът е първият българин, който е забил българското знаме на Полюса и то след като ок. 25 пъти е ходил на континента, по-точно на българската станция на остров Ливингстън. Пред любопитната аудитория той показа презентация с фотоси от континента, както и означената с метален знак точка на полюса. Тази точка сочи оста на Земята откъм южната й страна и е постоянна. Не е така със знака обаче, тъй като той е забит в ледовете, които се местят. Ето защо всяка година учените преизчисляват мястото на знака и го преместват.

Южният полюс е една предизвикателна територия за учените – геолози, метеоролози, биолози и пр., която предизвиква научното любопитство на учените от цял свят, както разбира се и на обикновените хора. Някои си плащат, при това доста, за да си направят круиз до там. Други успяват да влязат и в състава на експедициите, но пак на свои разноски, например журналисти, писатели, художници. Най-южната точка на Земята все още пази тайните си, но се знае, че в скалите има следи от златни и други залежи, че океанът крие вероятно подводни богатства. Тук температурите са като на Марс, минус 90 градуса.

„Ако не можете да отидете на Марс, елате на Южния полюс”, пошегува се професорът и уточни, че експедициите на българската база са през периода, когато там е лято и температурите са около минус 45 градуса. „Свиква се, няма нищо страшно. Човек се адаптира дори по-бързо от животните. А там вече има и интернет дори. Условията в базата са войнишки, но не и неудобни.”

За развлечение в базите на отделните страни има различни зали и те могат да се ползват. „Американците например си направиха баскетболна зала в реални размери. Имат и музикална зала с много барабани. Та ако някой „изтрещи”, да отиде и да блъска на воля”. За тези, които ще си мечтаят за екскурзия поне до базата, ще допълним, че според психоложката там ще се чувстват добре хора, които са готови за нови предизвикателства и неочаквани контакти, не е за домошари.

Снимки на иконите в един великолепен източноправославен параклис показа проф. Христо Пимпирев. При гостуването на екскурзианти там те са били силно впечатлени от изработените на място икони, но и от факта, че една малка страна, която им е напълно непозната има своя територия на Полюса, докато много по-мощни страни са извън континента.

Българската база „Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън

29 държави имат свои бази и земи на Южния полюс. България е член от 1998 г. Тя има равен глас с всички, а преди година е била домакин на поредното заседание на ръководния орган на обединението на страните от континента. Базата ни в Антарктида е посещавана засега от един български президент – Георги Първанов. „Президентът Росен Плевнелиев не успя по стечение на обстоятелствата. Сегашният, ген. Румен Радев, също е мераклия и вероятно ще успее. Възможно е това да се случи по време на срещата му с испанския крал Фелипе”, допълни Пимпирев.

Страните членки на обединението на държавите в Южния полюс се управляват с консенсус, акцентира в разказа си проф. Пимпирев. „Всяка страна има равен глас. Членките са 29, а други 30 са само кандидати. Последната приета обаче е Полша, от преди десетина години”.

Професорът е убеден в бъдещите успехи на българското присъствие в Антарктида. Оценява като изцяло положително присъствието на България там, а и вярва, че ни очакват сериозни научни резултати. България е част от общността на Южния полюс от преди 25 години и това дело е резултат от добро политическо решение от преди 1990 година. Сега ни чакат само нови успехи.

Над 15 хиляди на година са екскурзиантите до континента Антарктида, който е по-голям от Европа. Затова, който иска да пътува, да потърси професор Христо Пимпирев и да се подготви добре, главно психически. До Марс скоро няма да можем да пътуваме. Защо да не отскочим до Южния полюс! Пак ще сме си у дома, само че на остров Ливингстън.

Повече снимки от събитието може да видите тук.