„Човек за единия задник живее!” – въздъхна с горчивина младият мъж, който пасеше кози в парка в онова време, когато тези благородни животни бяха познати в Панагюрище. Но и тогава, и преди, а и днес в тази дълбока философска мисъл се съдържа една от великите тайни на битието. Трябва да ядем, за да живеем. Да не говорим, че, както са казали мъдреците, някои живеят, за да ядат.