Задни размисли

„Човек за единия задник живее!” – въздъхна с горчивина младият мъж, който пасеше кози в парка в онова време, когато тези благородни животни бяха познати в Панагюрище. Но и тогава, и преди, а и днес в тази дълбока философска мисъл се съдържа една от великите тайни на битието. Трябва да ядем, за да живеем. Да не говорим, че, както са казали мъдреците, някои живеят, за да ядат.

Банкети, гуляи, трапези, отрупани с мезета, пържолки, десерти – познати или недотам. Не вярвате ли, че вчера г-н Х хапваше черешки по 70 лева, след като се беше натъпкал с черен хайвер за 500. А после се оплакваше от някакъв вирус … този същият вирус, който е морил кралете, гуляещи в Карлови вари (водата там е разхлабителна), та са наторили дърветата и горите в околността.

Понятието „задник” е от такава екзистенциална важност, че е почти единствена дума, позната на героите от американските филми. И тук няма да говорим за това, че някои имат по два задника – един ситуиран под кръста, а друг – на раменете (народът знае какви и кои хора имам предвид). Тези, които с нагло безочие го осъждат на глад и мизерия. Тези, чиито носове са закачени за облаците. Тези, чието многословно безделие и слабоумие ще оттекат в отходния канал на Историята, защото са произвеждали единствено екскременти, негодни даже за тор. Тях безвремието, родено от самите тях, поглъща, както Хронос поглъщал децата си от страх, че ще му отнемат властта.

Тя, властта, създава големите задници. Помните ли онзи докторски виц, в който хирурзи се надхвалват с успехите си в трансплантациите. На американеца му докарали труп без крака. Отворил левия хладилник, извадил и зашил ляв крак. И с десния сторил същото. Пациентът станал най-големият бегач на Америка. На французина пък докарали пациент без полов орган. Зашил го докторът и пациентът станал най-големият … Абе, истински Казанова. Българският доктор въздъхнал. Докарали му задник, а хладилниците празни. С големи мъки открил той уста и уши и ги зашил. Пациентът последователно му станал началник, депутат и още нещо.

Но по-важното е да имаш задник на раменете си, иначе има само да си мечтаеш за модните днес гурмета на разните там мастер шефове. Крокодили готвят хората, че то по селските дворове само крокодили се мотаят след разните там наводнения. Не си ли безочлив, ще видиш екзотика и череши само по телевизията.
Е, толкова за задниците. Всъщност думата е за стремежите „да имаш” или „да бъдеш”, както го е рекъл Ерих Фром.

Красимира Василева