Войтех Колар

Като се наслушах на спорове, чия е славянската азбука, помислих си, че най-големи претенции може да има моята родна Моравия (Чехия). Та нали княз Ростислав и княз Коцел поръчват на патриарх Фотий да бъде създадена славянската азбука, за да се пее в черквите на славянски и така хората да познаят Бога, разбирайки неговото слово. Нали точно в Моравия Кирил и Методий занасят преведените богослужебни книги и обучават своите ученици Климент, Сава, Наум, Горазт и Ангеларий. Е, след смъртта на княза политиката се сменя и в Моравия се засилва немското влияние, та учениците и първоучителите са изгонени. Но ние в Чехия нямаме претенции за собственост върху Кирил и Методий и славянската писменост. Силно ме впечатлиха думите на Бай Ганьо, когато минава през Моравия на път за Прага – „Пипат синковците, пипат, ама немците папат“.

Войтех Колар, учител по английски и немски в ПГИТМТ

————————————————

У нас и азбукарчетата знаят, че славянската азбука е дело на Солунските братя Кирил и Методий, родени от баща Лъв и майка Мария. И цялата ни старобългарска литература е борба за защита на писмеността и на духовността, без които не може да има нация. Слушах различните мнения и спорове, свързани с изказванията на Путин и Карпов. Прав е Карпов, че византийският Патриарх Фотий е поръчал на Кирил да създаде азбука и да преведе богослужебните книги. Само дето Карпов не знае, че Кирил е създал глаголицата, а кирилицата, на която пише и самият той, е дело на Климент Охридски и е кръстена на първоучителя му Кирил. В раждането на едно дете участие вземат и майка, и баща, та и в писмеността е важно кой я е създал, а не само кой я е поръчал. Що се отнася до името Македония, излязло из устата на Путин, и той си е прав, само дето три държави се борят за това географско понятие. Това са учили завалиите в родините си – да са прецизни в географско отношение и в историята – е, и политика се намесва тук, погъделичкал е Путин македонците, понеже нали ние все викаме срещу Русия. Ето и сутринта по телевизията един ултра баш демократ и ликвидатор изля съдържимото на стомаха си срещу Русия и Путин. Той (Е. М.) беше през 90-те яхнал гребена на вълната и затова реши, че е невероятен талант. Този тип демократи не допускат словото да стигне до главите им, нито пък историческата истина. А тя е свързана с Цар Борис I, който не само радушно приема учениците на Кирил, но и създава книжовни школи, в които се ражда кирилицата или се превеждат богослужебните книги. После те са пренесени в Русия, а Русия ни връща жеста през време на петвековното иго, когато в извоюваната автономна българска църква се пее на черковнославянски – руска редакция на старобългарския език. Това е простата историческа истина и всякакви спорове за собственост върху велики личности и тяхното дело са въздух под налягане. Една азбука не е достатъчна, за да се изгради книжовност. Слава богу гърците са достатъчно разумни да не претендират, че Кирил е грък. През Първата световна война българи и сърби спорят чий е Крали Марко. В известния анекдот шопът пита „ма кой Крали Марко, нашиот или вашиот“. Този анекдот днес се реализира в решението на Борисов и Заев да приемем за общи – личности като Самуил, илинденци и Вапцаров. Като патриот и литератор Вапцаров не си го давам.

Красимира Василева

И накрая ще припомня спора на Константин Кирил Философ с триезичниците в Рим: „Не свети ли слънцето еднакво за всички и не пада ли дъжд еднакво над всички …“ И се усети Радев, че на България й е необходим баланс. И покани Путин за 3 март догодина. А онези демократични ултраси завиха като вълци в мъглата, защото за тях не е важно къде е България и какво е България, важни са само модата в политиката и личният интерес.
P.S. А една симпатична научна работничка пак по телевизията завчера сутринта сравни солунския диалект с панагюрския. Ето защо се захванах с панагюрския говор.

Красимира Василева, дългогодишен учител по Български език и Литература в ПГИТМТ

————————————————

Политическа рецепта за Славянски гювеч

Петър Терзиев

Нашите, (на)родните, (не)родните политици, за да нахранят народа, отново забъркаха поредния политически буламач, ръководени от въпроса „ша падне ли гювеч“.
Позволено е. Празник е все пак. Празник на „Върви народе възродени“. Българските политици превърнаха историята в истерия. Ето степените за сравнение: истерик, пò истерик, най истерик -> политиканствующий историк. И ако историята е лека жена, то историко-политика е сводник.
Липсата на национална доктрина води до псевдоакадемична история. Комплексът ни за малоценност ни води до криворазбран национализъм. Появява се автоимунно заболяване на държавно ниво, при което защитните клетки на организма, поради преживян исторически стрес в миналото пропускат множествената склероза. Няма защо да се учудваме. Нормално е … Това се случва в държава, която няма загубена битка в сражение, но е губела войни и е преживявала национални катастрофи. Защо трябва да се разкъсат връзките между славянските народи? Макар ние точно това да правим в мерака си да сме модерни демократи.
Може да сме потомци на Бай Ганьо, но той е всичко друго, не и глупав.
В думите на Путин някои видяха накърняване на българските национални интереси, защото може би очакват от него да сътвори българската национална доктрина. Изказването на Путин е плод на дипломатическа любезност в този случай понятието „македонски земи“ е най-приемливо за всички – българи, гърци, македонци. Кирил и Методий са толкова велики, че има за всички.
За Европа винаги сме били „тъмни балкански субекти“, а народът ни е бил „див и варварски“. Как да променим това? Допускаме много грешки, които ни водят в блатото. Трябва да се учим и да следваме примера на славянските първоучители, за да запазят тримата братя – Русия, България, Македония, златната ябълка от алчната Ламя.

Петър Терзиев, учител по История в ПГИТМТ