Есенни багри осветяваха с последното си слънчево злато изложбата от пейзажи на Любомир Качков. И ако в картините му преобладава есента, то в стиховете му тихо стели зимен сняг, огрян от слънчевата трева, в която скачат сънищата. В метафори и анжамбмани се излива напрежението на чувството, скрито под тихата тъга на въпроси без отговор и на битийни мъдрости. „Петият сезон” – на любовта, на равносметката, на добротата – е в душата на поета, скитаща сама в зимната нощ, в която и бездомните кучета са се скрили.

Роден в Димово, Любомир Качков е свързан с Панагюрище чрез младостта, приятелствата и любовта. Кратка беше срещата му с публиката в залата на Музея миналата седмица. Атанас Шопов и Мария Бегова представиха поета, художника и приятеля, а Ники Комедвенска прочете три негови стихотворения. Силното вълнение от срещите след толкова години накара гласът му да шепне и публиката не можа да чуе съкровената му поетична изповед в негово собствено изпълнение. Той поздрави специално своя зет и внучката си, които бяха сред публиката.

Срещата на Любомир Качков с приятелите от Панагюрище продължи в местно заведение. Във време „за църква или за кръчма” „за полет ни трябва небе” – е посланието на поета.

За съжаление поетичната книжка на Любомир Качков „Обречени сезони на любов” е отпечатана без ISBN и без каре, без номериране на страниците и не става ясно кой я е илюстрирал. Може би оригиналните илюстрации са дело на самия автор.

Красимира Василева

Сбогуване с Крит

Там вятърът е друг. Морето също,
а зимата почти не се усеща.
Живеех във луксозна, бяла къща,
но нямах дом и кой да ме посреща.

Рисувах и оставих по стените
от себе си частица красота,
но дните бяха все еднакви дните.
Защо ли плачех скришом през нощта.

Навярно някой за това мечтае –
признание, приятели, пари.
Обичаха ме всички, а това е
по-лошо от омразата дори.

Когато се завърнах от гурбета
аз нищичко със себе си не взех.
По важно е, намерих си сърцето,
че жив съм още смятам за успех.

Любомир Качков

Снимки от събитието може да видите тук.