На 8 ноември – денят на Св. Архангел Михаил, традиционно се отбелязва професионалният празник на българската полиция. Празникът е честван за първи път през 1924 г., като инициативата за неговото учредяване принадлежи на софийския градоначалник о.з. подполк. Георги Кисьов. Тогавашният министър на вътрешните работи и на народното здраве Иван Русев приема идеята на подполк. Кисьов за определянето на патронен празник на полицията, и под влиянието на Софийския митрополит спира вниманието си на празника на Св. Архангел Михаил.
При избора на патрон на полицията натежава аргументът, че светецът символизира властта, изпълняваща закона. На 24.09.1924 г. министър Русев нарежда на столичния градоначалник и на всички окръжни управители:
„За патронен празник на цялата полиция в царството се определя денят на Св. Архангел Михаил“.

Полициите в древността

Като махало ни люлее времето от единия афоризъм до другия – еднакво верни – „всичко тече” – и „нищо ново под слънцето”.

Египет – далеч преди раждането на Христа.

Археолози разкопават останки от голяма странна зала. Чудят се за какво ли е служила тя? С усърдие и проницателност, по парчета от колесници и по някои полузапазени надписи, те стигат до любопитно заключение: намерен е вероятно най-старият полицейски участък. Става дума за повече от 4000 години. Археолозите са убедени, че тук е било разквартирувано някакво ударно полицейско подразделение, защото робите, които строяли гигантските пирамиди, и особено евреите, се бунтували често. Налагало се постоянно да дежурят полицаи, снабдени с колесници за бързо реагиране.

Пак от Египет е и писменото доказателство за най-старото известно досега дознание. Става дума за папируси, с които е била обвита мумия отпреди 4 хилядолетия. Най-неочаквано те се оказали протоколи от дознание по повод отравянето на някакъв високопоставен служител, вероятно главен жрец от Тива. Всъщност, запазили са се показанията на един военачалник, който твърдял, че въпросният жрец Ту Ка е абсолютно ненужен и дори вреден човек. Следователно премахването му представлявало акт с полза за всички, с изключение на пострадалия.

За типична полицейска организация в египетските папируси се споменава още в 1340 г. пр. н. е. Тогава била създадена специализирана речна полиция, каквато има сега във Великобритания. Тя разполагала със собствен флот от бързи и големи лодки, влизала в схватки с пирати, търсела заподозрени плавателни съдове, ловяла крадци по пристанищата.
Полицията в древния Египет притежавала много власт – разследвала, съдела, изпълнявала наказанията. И на всичко отгоре задължавала гражданите да предотвратяват убийства, когато стават пред очите им. В противен случай ги подвеждала под съдебна отговорност наравно с убийците.

Най-важна сред полицейските сили в Египет била тази, която отговаряла за охраната на гробниците. Съвсем естествено – знаем какви богатства са били съхранявани в тях. Необикновена длъжност е имал нейният шеф – „главен комендант на полицията в града на мъртвите”.

Пак с мъртви е свързано и друго историческо название. Става дума за град, далеч от Египет, но не по-малко древен от него. Мохенджо Даро – („Хълмът на мъртвите”), строен преди повече от 4 хиляди години, и то не как да е, а в стила на модерен американски град: с павирани улици, с баня в почти всяка къща и с устройства, подобни на климатични инсталации.

Имало е, разбира се и специална сграда, където се помещавала местната полиция, отговаряща за реда по улиците на града.

В древен Китай (III в. пр. н. е.) императорите хитро заложили на непромененото и до днес азиатско чувство за колективизъм. Вместо да хвърлят много пари за специализирани органи на реда, те мобилизирали поданиците да изпълняват този ангажимент. Всъщност, принципът „делото на даващите се е в ръцете на самите давещи се”, е много по-стар отколкото се предполага. Китайските селяни били групирани в отделни единици от по 5 до 10 семейства, като по този начин ставали взаимно отговорни за реда и спокойствието в своя микрорайон.

Любопитни закони имала друга древна цивилизация – Вавилон. Много известно е законотворството на шестия владетел на царството – Хамурапи (1792-1750 г. пр. н. е.). Смъртна присъда получавал всеки, който фалшиво обвини някой друг в убийство или магьосничество. Същата участ сполетявала и онзи, който си позволявал да открадне нещо от храм или дворец. Кодексът на вавилонците недвусмислено предупреждава още: заловеният да мародерства по време на пожар се предава на огъня.

В демократичните градове-държави на елинския свят съдебните процедури са били предпочитани пред „по-лесните” полицейски решения на проблемите. За свободния атинянин службата в полицията е била направо унизителна. Затова изпълнението на неизбежните все пак репресивни функции било предоставено на специално поделение от скитски стрелци. Това били древните обитатели на руските степи.

Рим – няколко века преди новата ера там вече функционира криминална полиция. Квесторите, подобно на днешните детективи, разследвали случаи на убийства, търсели следи от заподозрени лица. Едилите пък изпълнявали охранителни функции. Някои от тях отдавна не са полицейско задължение. Те пазели робите и пазарите, надзиравали обществените здания, сградите за стопанска дейност, местата, където се провеждали честите по това време масови тържества и забавления. За да отвлекат вниманието на бедните и робите от мисълта за тежкото положение, в което се намирали, патрициите използвали най-сигурния начин, като им осигурявали „хляб и зрелища”. Полицаите отговаряли още за водопроводната и канализационната мрежа, контролирали как гражданите изразходват водата, надзиравали баните – като се почне от температурата на водата и се стигне до моралните прегрешения.

В Рим, по време на императорите, като във всяка тоталитарна държава, действала мощна тайна полиция – един особен цивилен корпус, пряко подчинен на величеството. „Работните места” на тези полицаи били най-вече гуляите и интимните срещи, а предпочитаната им агентура – всезнаещите домашни роби, така жадни понякога да отмъстят на господарите си. Това естествено тревожело господарите. И те търсели начин да имат слуги, които нямат физическата възможност да предават сведения за тях. Описан е такъв случай: известна патрицианска фамилия платила огромната за онова време сума от 20 хиляди сестерции, само да наеме някакъв глух кочияш.

Л. Емануилова
Мария Перфанова