Катастрофа:
1. Злополука при сблъсък на две превозни средства или при повреда с трагични последици
2. Всяко събитие, сблъсък с тежки последици
3. Катаклизъм, крушение, разруха, съсипия, крах

Тълковен и синонимен речник

Отминаха дните на духовността, в които си припомнихме, че първите български училища се създават в мрака на най-черното и безпросветно иго. Оттогава, та и до 1990 година във всяко село имаше училище и по отношение на образованието бяхме на едно от първите места в света.

Дойде обаче преходно време, за да напомни, че всичко на този свят е преходно. Напериха се „ликвидатори”, захванаха се реформи все в преходни форми. Сега сме на едно от последните места по функционална грамотност. Някога се редяхме на опашки за най-новата книга, днес кой ли чете?

Не си мислете, че това е носталгия по миналото. Ни най-малко. Това е протест срещу безумието на настоящето, което, дай Боже, да е наистина преходно.

Затварянето на училищата доведе до обезлюдяването на цели села.

Затварянето на училищата наложи да се осигури превоз за учениците от малките населени места.

Микробусчетата обаче не достигат, на автобусите невинаги може да се разчита, защото тяхното разписание не е съобразено с началото на учебния ден в по-големите градове.
И ето – на човек му се налага да запали колата и да бърза, за да не закъснее малкият ученик, но и да не стои твърде дълго, за да чака първия час.

А валят дъждове, иде зима, пътищата са хлъзгави…

И става катастрофа. Умира майката, а с нея и детската душа.

Ще търсим ли виновни? Може би това е другият шофьор? Не. Другият шофьор също е жертва на безумието децата да пътуват в поледици и в порои, в мраз и в мрака на утрото или на късната вечер, за да се учат на четмо и писмо, за да се образоват.

Не казвайте, че някога дядо ви е вървял по километри до школото. Това е било в по-миналия век. Не казвате, че икономическата ефективност от глупава реформа е равностойна на човешки живот.

Икономистите се възцариха в новия свят и наложиха диктата на бездушните цифри. За човека е демоде да се говори.

Днес едно дете е получило жестока и нелечима рана за цял живот. Ами ако утре се обърне цял микробус? Ами ако в него са вашите деца? Да не дава Бог. Остана само Богу да се молим. Защото държавата ни прецени, че е по-добре да спести от някоя и друга учителска заплата, от отоплението на 2-3 стаи, в които да учат поне малките и да не се лашкат по нашенските „европейски” пътища от сутрин до вечер.

Ясно ли е кой е виновният? И кой съд ще се произнесе! Или кротко и смирено трябва да чакаме Страшния съд, белким той накаже грешниците.

Красимира Василева