„От кадя на кадя“ – едно изследване на панагюрския говор от Красимира Василева – М`Бай

Дали ще се разсърди една панагюрка, ако я наречеш пляса или замел? Кво да му кажеш повече на докторчето, ако не разбира що е возгаги? Как да не му се скараш на детето, дето не чевечи, па реве като се сумбурляса?

Красимира Василева

В „От кадя на кадя“ от Красимира Василева няма да намерите отговори на тези въпроси, но със сигурност ще се забавлявате, тъй като ще чуете … своите думи. Обаче изследвани, подредени в стройна филологическа логика, категоризирани и граматично обяснени.

Изследване върху панагюрския говор Красимира Василева прави в последната година с наблюдение и анкетиране на групи жители на Панагюрище, както и на селата Бъта и Баня, и на гр. Стрелча. Територията на това изследване може и да се разшири, но основна заслуга на книгата е поставянето на наблюдението над говорите в региона на научна основа. С тази си характеристика книгата на Василева е първата научна творба, финансирана по линия на Общинската програма за стимулиране развитието на местната култура.

Красимира Василева и Тони Лунгарска

До момента на панагюрския говор са посветени няколко книги и доста интернет публикации на Боян Ангелов, Стоян Панчовски, Стоян Радулов, Дида Гемиджиева и пр. Спецификата му особено когато се „изпълнява“ от сполучливи говорители, става популярна в цялата страна чрез електронните медии. И както подчерта Стоян Радулов, участник в срещата, точно серията публикации по темата ще доведе до натрупване на база за разширяване на изследванията и главно – за опазване на тази специфика за бъдещите поколения. Впрочем, с книгата си „От кадя на кадя“ Красимира Василева доказа, че тя е този сериозен изследовател, който може да продължи темата в истинска научна поредица. Тя не просто констатира, а изследва говорната специфика и тълкува фактите с усета на добре осведомен филолог.

Красимира Василева и Дида Гемиджиева

Книгата е прелюбопитна и със серията примери от съвременния местен (и отчасти регионален) говор, прецизно пояснени, често предадени в развитие и в сравнителна характеристика. Акцентът при Василева е лексиката, но и няколко неповторими фонетични особености, като лабиалното Л, което непанагюрец трудно може да имитира от първа среща и което май вече е станало артикулационна особеност, предавана „по генетичен път“.

Дали ще кажеш кадя или къде, добря или добре е въпрос на личен избор. Но също така и на усет къде е подходящо, кога диалектът ти е нужен за цвят в речта или когато искаш да бламираш събеседника или да го приближиш до себе си. И кога това не ти трябва. В тази посока тръгна и разговорът по повод „От кадя на кадя“, особено след разказа, който Дида Гемиджиева прочете и който тя постига художествен ефект с умелата игра с диалекта. А както „дотури“ Красимира Василева като пример за не-ползването на диалекта в книжовната реч, „поетът Иван Станчев си говори на панагюрски където и с когото свари“, но в поезията му е открила само една диалектна дума – шовнах се.

Изобщо, заради „От кадя на кадя“ се получи една прекрасна вечер, посветена на изкуството на говора, организирана от Литературния салон към Читалището с председател поетесата Тотка Лунгарска.

Снимки от събитието може да видите тук.